Централен депозитар или пазителят на тайната?

Възможно ли е акционер на публична компания да получи достъп до книгата на акционерите? Това се опитах да проуча последните дни. Поводът бе интересът към излизането на Ландсбанки от БФБ и последвалите след това сделки.

Датата е 30 август 2004г. КФН приема проект за изменение и допълнение на ЗППЦК. Между мотивите за конкретните промени в закона е включен и следният:

„Предлага се ограничаване на правото на достъп до регистрите на Централен депозитар. Към момента достъп до цялата книга на акционерите има всеки акционер, дори когато същият притежава само една акция, което на практика често е свързано с редица злоупотреби с получените данни. Предложението е достъпът да се ограничи само за притежаваните от лицето ценни книжа и сделки с тях.”

Промяната на ЗППЦК става факт с държавен вестник бр.39 от 2005г., като цитираният по-горе мотив намира приложение в редакцията на чл.133, ал.1 от същия закон.”Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, и със сделки с ценни книжа, по които той е страна. ...”

Следват две алинеи на същия член, целта на които е да се „гарантира” опазване на тайната, чрез подписване на декларация от страна на служители на ЦД, относно факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от Централния депозитар.

Странно защо КФН решава да се справи с „редицата злоупотреби с получените данни” като прекрати възможността на акционерите за достъп до акционерните книги, вместо просто да приложи съществуващия и по това време Закон за защита на личните данни.

Невключването на личните данни на акционерите (ЕГН и адреси) в разпечатката на акционерните книги, изготвяни от ЦД по желание на акционер, определено би минимизирало до голяма степен проблема със злоупотребите.

Наред с това, ЗППЦК достига до своеобразен парадокс в редакцията на чл. 115б ал. 2, която гласи: „Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите ......... по искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството.”

Излиза, че законът дава правото на достъп до акционерната книга на лицето, „овластено да управлява и представлява дружеството”, което е възможно изобщо да не е акционер и ограничава правото на информираност на собственика - акционер (пък бил той и притежател само на една акция).

Изхождайки от презумцията, че „овластеното да управлява и представлява дружеството” лице се оторизира с мнозинство на ОСА, е близко до логиката, че ЗППЦК създава неравнопоставеност от гледна точка на достъпа до информация за акционерната книга, като облагодетелства акционерите, пряко контролиращи публичното дружество (акционери, притежаващи дял 50% +1 акция и групи от по-големи акционери, постигнали споразумение за контрол на публичното дружество при липса на мажоритарен акционер).

Това обстоятелство е в пряко противоречие с чл.181 от Търговския закон, който гласи „Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас”.

В такъв случай, може би е възможно да се получи акционерната книга посредством запитване до директора за връзки с инвеститорите (ДВИ) на дружеството?

Да, възможно е, но разчитайки само на добра воля на контролиращия дружеството, защото редакцията на чл. 224 от Търговския закон, уреждаща правото на сведения на акционера, се отнася за случаите, когато има свикано ОСА (т.е един или два пъти годишно), а и акционерната книга не е спомената изрично и попада в неясната формулировка „писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание”.

Това дава поле за най-различни интерпретации – отказ за предоставяне на акционерната книга в случай, че няма свикано ОСА, както и включване от едни публични дружества на акционерната книга в писмените материали за ОСА и спестяването и от други.

Да се върнем в 2010 г. – какво се промени в изминалите години и валидни ли са още мотивите, с които КФН ограничи достъпа до регистрите, поддържани от ЦД?

1. В България бе изграден Търговски регистър, който е публичен и дава информация на всички заинтересовани лица за актуалния статус на стопанските субекти и действията на техните управителни и надзорни органи.

В търговския регистър, като част от материалите, свързани с дневния ред на ОСА, редица публични дружества публикуват акционерните си книги. Повече от 5 години след промяната на ЗППЦК, въпросните акционерни книги, изготвени от ЦД, все още съдържат данни, които се класифицират като лични по силата на Закона за защита на личните данни – т.е недобросъвестни лица все така имат възможност за злоупотреба.

Необходимо ли е в такъв случай да остане рестрикцията върху правото на акционер на публично дружество да получи при поискване книга на акционерите от ЦД, която би могла да му бъде предоставяна без личните данни на останалите акционери?

2. В България бе изграден Имотен регистър, който е публичен и дава информация на всички заинтересовани лица за актуалния статус (собственост, възбрани, ипотеки) на имоти на трети лица, срещу заплащането на минимални такси.

Тези регистри са изградени именно за осигуряване на максимална публичност и ограничаване на злоупотреби, като дават информация за собственост на активи, многократно надвишаващи стойността на определен пакет акции.

При това положение защо за регистрите на акционерите, поддържани от ЦД, да има рестриктивен режим на достъп?

Мисля, че е крайно време КФН да преразгледа мотивите си за промяна в ЗППЦК от 30 август 2004г. в частта за дейността на ЦД и да елиминира съществуващата към момента неравнопоставеност на акционерите, която е в нарушение на чл.181 от ТЗ, като предложи за обсъждане:

1. Премахване на рестрикциите за ЦД да предоставя информация за акционерните книги на всеки от акционерите. ЦД да включи услугата "Предоставяне на акционерна книга по искане на акционер" в Тарифата за цените и услугите си.

2. Привеждане на структурата на данните в акционерните книги, предоставяни от ЦД в съответствие със ЗЗЛД, като от тях отпаднат ЕГН и адрес на физическите лица (законът не се отнася за юридическите лица).

3. Отпадане на рестрикции (при наличие на легални такива) за предоставяне на електронни услуги от страна на ЦД към акционери – например възможност за абониране за SMS известяване на акционер при стартиране на сетълмент на акции негова собственост, с цел предотвратяване на евентуални измами.

4. Включване в ТЗ на изрично право за акционерите да изискват, както и задължение за управителните органи на публично дружество да предоставят актуална акционерна книга.

И накрая, ако представителите на КФН и ЦД все още не са наясно какво се иска от тях, нека почерпят опит от други „развити страни и пазари”. Не е необходимо да ходят далеч, а само да погледнат сайта на ЦД на Сърбия.

На сайта на институцията съществува пълен, онлайн, публичен достъп - на първи етап до актуална информация за 15-те най-големи акционери на дадено публично дружество, а при желание на потребителя - и до имената и броя акции, притежавани от всички останали акционери (дори и тези с една акция).

С благодарност към блогъра Prodigal за оказаното съдействие при избистряне на идеята на настоящата тема, както и за помощта при издирването на допълнителна информация.