Възможно ли е акционер на публична компания да получи достъп до книгата на акционерите? Това се опитах да проуча последните дни. Поводът бе интересът към излизането на Ландсбанки от БФБ и последвалите след това сделки.
Датата е 30 август 2004г. КФН приема проект за изменение и допълнение на ЗППЦК. Между мотивите за конкретните промени в закона е включен и следният:
„Предлага се ограничаване на правото на достъп до регистрите на Централен депозитар. Към момента достъп до цялата книга на акционерите има всеки акционер, дори когато същият притежава само една акция, което на практика често е свързано с редица злоупотреби с получените данни. Предложението е достъпът да се ограничи само за притежаваните от лицето ценни книжа и сделки с тях.”
Промяната на ЗППЦК става факт с държавен вестник бр.39 от 2005г., като цитираният по-горе мотив намира приложение в редакцията на чл.133, ал.1 от същия закон.”Всеки инвеститор има право на достъп до регистрите на Централния депозитар чрез негов член само относно информацията, свързана с притежаваните от него ценни книжа, и със сделки с ценни книжа, по които той е страна. ...”
Следват две алинеи на същия член, целта на които е да се „гарантира” опазване на тайната, чрез подписване на декларация от страна на служители на ЦД, относно факти и обстоятелства, засягащи наличностите и операциите по сметките за ценни книжа, водени от Централния депозитар.
Странно защо КФН решава да се справи с „редицата злоупотреби с получените данни” като прекрати възможността на акционерите за достъп до акционерните книги, вместо просто да приложи съществуващия и по това време Закон за защита на личните данни.
Невключването на личните данни на акционерите (ЕГН и адреси) в разпечатката на акционерните книги, изготвяни от ЦД по желание на акционер, определено би минимизирало до голяма степен проблема със злоупотребите.
Наред с това, ЗППЦК достига до своеобразен парадокс в редакцията на чл. 115б ал. 2, която гласи: „Централният депозитар е длъжен да предостави на дружеството списъци на акционерите ......... по искане на лицето, овластено да управлява и представлява дружеството.”
Излиза, че законът дава правото на достъп до акционерната книга на лицето, „овластено да управлява и представлява дружеството”, което е възможно изобщо да не е акционер и ограничава правото на информираност на собственика - акционер (пък бил той и притежател само на една акция).
Изхождайки от презумцията, че „овластеното да управлява и представлява дружеството” лице се оторизира с мнозинство на ОСА, е близко до логиката, че ЗППЦК създава неравнопоставеност от гледна точка на достъпа до информация за акционерната книга, като облагодетелства акционерите, пряко контролиращи публичното дружество (акционери, притежаващи дял 50% +1 акция и групи от по-големи акционери, постигнали споразумение за контрол на публичното дружество при липса на мажоритарен акционер).
Това обстоятелство е в пряко противоречие с чл.181 от Търговския закон, който гласи „Акциите с еднакви права образуват отделен клас. Не се допуска ограничаване на правата на отделни акционери от един клас”.
В такъв случай, може би е възможно да се получи акционерната книга посредством запитване до директора за връзки с инвеститорите (ДВИ) на дружеството?
Да, възможно е, но разчитайки само на добра воля на контролиращия дружеството, защото редакцията на чл. 224 от Търговския закон, уреждаща правото на сведения на акционера, се отнася за случаите, когато има свикано ОСА (т.е един или два пъти годишно), а и акционерната книга не е спомената изрично и попада в неясната формулировка „писмени материали, свързани с дневния ред на общото събрание”.
Това дава поле за най-различни интерпретации – отказ за предоставяне на акционерната книга в случай, че няма свикано ОСА, както и включване от едни публични дружества на акционерната книга в писмените материали за ОСА и спестяването и от други.
Да се върнем в 2010 г. – какво се промени в изминалите години и валидни ли са още мотивите, с които КФН ограничи достъпа до регистрите, поддържани от ЦД?
1. В България бе изграден Търговски регистър, който е публичен и дава информация на всички заинтересовани лица за актуалния статус на стопанските субекти и действията на техните управителни и надзорни органи.
В търговския регистър, като част от материалите, свързани с дневния ред на ОСА, редица публични дружества публикуват акционерните си книги. Повече от 5 години след промяната на ЗППЦК, въпросните акционерни книги, изготвени от ЦД, все още съдържат данни, които се класифицират като лични по силата на Закона за защита на личните данни – т.е недобросъвестни лица все така имат възможност за злоупотреба.
Необходимо ли е в такъв случай да остане рестрикцията върху правото на акционер на публично дружество да получи при поискване книга на акционерите от ЦД, която би могла да му бъде предоставяна без личните данни на останалите акционери?
2. В България бе изграден Имотен регистър, който е публичен и дава информация на всички заинтересовани лица за актуалния статус (собственост, възбрани, ипотеки) на имоти на трети лица, срещу заплащането на минимални такси.
Тези регистри са изградени именно за осигуряване на максимална публичност и ограничаване на злоупотреби, като дават информация за собственост на активи, многократно надвишаващи стойността на определен пакет акции.
При това положение защо за регистрите на акционерите, поддържани от ЦД, да има рестриктивен режим на достъп?
Мисля, че е крайно време КФН да преразгледа мотивите си за промяна в ЗППЦК от 30 август 2004г. в частта за дейността на ЦД и да елиминира съществуващата към момента неравнопоставеност на акционерите, която е в нарушение на чл.181 от ТЗ, като предложи за обсъждане:
1. Премахване на рестрикциите за ЦД да предоставя информация за акционерните книги на всеки от акционерите. ЦД да включи услугата "Предоставяне на акционерна книга по искане на акционер" в Тарифата за цените и услугите си.
2. Привеждане на структурата на данните в акционерните книги, предоставяни от ЦД в съответствие със ЗЗЛД, като от тях отпаднат ЕГН и адрес на физическите лица (законът не се отнася за юридическите лица).
3. Отпадане на рестрикции (при наличие на легални такива) за предоставяне на електронни услуги от страна на ЦД към акционери – например възможност за абониране за SMS известяване на акционер при стартиране на сетълмент на акции негова собственост, с цел предотвратяване на евентуални измами.
4. Включване в ТЗ на изрично право за акционерите да изискват, както и задължение за управителните органи на публично дружество да предоставят актуална акционерна книга.
И накрая, ако представителите на КФН и ЦД все още не са наясно какво се иска от тях, нека почерпят опит от други „развити страни и пазари”. Не е необходимо да ходят далеч, а само да погледнат сайта на ЦД на Сърбия.
На сайта на институцията съществува пълен, онлайн, публичен достъп - на първи етап до актуална информация за 15-те най-големи акционери на дадено публично дружество, а при желание на потребителя - и до имената и броя акции, притежавани от всички останали акционери (дори и тези с една акция).
С благодарност към блогъра Prodigal за оказаното съдействие при избистряне на идеята на настоящата тема, както и за помощта при издирването на допълнителна информация.
преди 13 години В статията ясно е написано, че не става въпрос да се публикуват ЕГН-та и адреси. Няма какво да задълбаваме в европейски директиви. Виждаме ги какви са акъллии. Мифид разказа играта на достъпа до инфо. *** го търси отчета къде се крие в нечетлив ПДФ...МАни акционерите, до кога фрий-флоута до 5% ще бъде тайна? Поне това да видим...Явно някои компании просто не искат да са публични. Да си изкупуват акциите на средна цена за 2007 и да се махат. И ние се мъчим така и те.Впрочем не разбрах - за кои акции на АКБ става въпрос? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години стремежът към тази "прозрачност" трябва да е съчетан с гарантиране на права. Т.е. първо е добре да се отнемат възможностите на измамниците за злоупотреби с имуществени права, пък тогава всеки да си обяви в интернет дори заплатата. Нали?------------------------Разбира се! И не зная защо властите действат толкова бавно в това направление. Вероятно е заради обичайната институционална мудност. Но има и обратни примери - ето Естония направи лична здравна карта, която включва и електронен подпис. Значи може. Може, може, ама не и в България... :(((Иначе, относно прозрачността - аз съм твърдо убеден, че колкото повече такава, толкова по-добре за обществото. Мога да изредя и основанията си, но не е тук мястото. Ще кажа само (ако това има значение), че се интересувам от темата повече от десет години и съм събрал аргументи от всякакво естество - от психологическо и философско, през икономическо до политическо.П.П.Благодаря на BigBear за обяснението за рънърите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ако има преобладаващо мнение че дадена идея е полезна за пазара , може да се търсят следващите нормативни стъпки. КФН би могла да направи една среща с оцелелите инвеститори и да обсъди нужните промени ... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Всяка идея заслужава внимание. Но проектите за промени в законите трябва да стават по утвърдения законов ред.Цитат от Закона за нормативните актове:Чл. 28. (1) Проектът на нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган.(2) Мотивите, съответно докладът, съдържат:1. причините, които налагат приемането;2. целите, които се поставят;3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба;4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива;5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.И когато един проект стане закон, всички трябва да го изпълняват. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години г-н Митанкин, а иначе намирате ли слабост в идеята която описах по долу...да се публикуват безплатно притежаваните акции на 100 най големи акционера или за всеки който надминава 1 % отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Проблемът не е толкова в рънърите, колкото в реалната липса на конкуренция по малките населени места. Посредниците вече нямат изгода дори от клонове. Силната конкуренция увеличава информираността - това е което липсва, но в момента има по 10 -20 сделки на ден от най големите компании на борсата и това не стимулира разпространението на вярната борсова информация, при асиметрична финансова информираност се правят големи ценови грешки... Другото е че акционерите са пълнолетни и все пак за над 10 години би трябвало да са се научили къде трябва да гледат за да разберат колко е цената на притежаваните от тях акции и да знаят че примерно дивидентите не ги изплащат по домовете и т.н... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години "Това е минало - сега цените на акциите са ниски и изгода за рънърите няма да има"Зависи от компанията. Никой не рози за акции на АКБ, например. Но при нас продължават да идват сигнали. Онези 25 акции от масовата приватизация в момента струват 740 лева. Рънърите предлагат да ги изкупят за 300 лева... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Това е минало - сега цените на акциите са ниски и изгода за рънърите няма да има, значителна част от пасивните акционери вече вероятно са не са и живи и тази игра надали си струва всички рискове и главоболия за посредниците които пък намериха другото меко на хляба - доверителното управление на портфейли и фондове и не биха рискували лицензите си за да работят с рънъри.Сега обаче основния проблем на пазара е че стана твърде таен заради възможността всеки посредник да прави ОТС сделки при себе си да ги обява само на своя сайт. Практически никой не се нуждае от данните за 100 000 акционера - одстатъчни са данните за първите 100 най големи примерно или за всички които имат над 1 % отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Рънърите изкупуваха акциите на големите масови приватизационни фондове от физическите лица по малките населени места и ги препродаваха на инвестиционните посредници. Като цяло процеса беше полезен, защото не е възможно инвестиционните посредници да открият офиси навсякъде. Но процесът се криминализира - от една страна въведе се изискване сделките по покупко-продажба на акции да стават само офиси на ИП, от друга страна някои рънъри намериха на "хляба мекото" - започнаха направо да фалшифицират подписи и да вадят дубликати на депозитарни разписки и продават акциите на нищо не подозиращи възрастни хора. Въведе се забрана да се дават списъците на акционерите официално и легално от ЦД / което само вдигна цената им за неофициално получаване/, но по работещата мярка всъщност се оказа силно усложнена процедура на изтегляне на акциите от свободния регистър към под сметка на посредник плюс засиления контрол върху последниците които приемаха рънърски акции. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Вие мислите така относно личните данни. Други (вкл. и аз) мислят точно обратното. Но законите се правят в интерес на обществото. Кой трябва да каже къде тук е общественият интерес? Как се измерва? Аз не се наемам.Но предполагам, че стремежът към тази "прозрачност" трябва да е съчетан с гарантиране на права. Т.е. първо е добре да се отнемат възможностите на измамниците за злоупотреби с имуществени права, пък тогава всеки да си обяви в интернет дори заплатата. Нали?Съвет: напишете "рънър" в търсачката и после добавете "акции" в "търсене в резултатите". отговор Сигнализирай за неуместен коментар