Когато отворим икономическата секция на произволен ежедневник или седмично специализирано списание, основните теми, които се коментират са недвижими имоти, валута и фондов пазар.
В този ред, това са темите, които вълнуват средностатистическия българин.
В първия раздел, ако мога така да се изразя, се виждат цени на апартаменти, квадратура и задължителното обяснение на поредната агенция за имоти, че кризата е свършила, че в техния сектор е имало по-скоро корекция, която е унищожила всички вредни практики и сега нивата за покупка са исторически ниски.
Задължително е в статията да не се споменават „мръсни” думички, като ниво на лихвения процент при ипотечните кредити, ипотекираните апартаменти при необслужваните кредити на банките, цената на наема, колко процента от населението притежава собственост.
Все детайли, които рисуват картината прекрасно, за да може всеки да си направи извода.
Представителите на този бизнес са наясно с всичко това. Те знаят, че англичанинът няма откъде да вземе лесен кредит, а и няма причина на света, която да го накара да дойде в произволен български град и да се вълнува от проблемите свързани с Трактора, Комбайна или Ел Президенте.
Затова колегите от този сектор са предприели друга стратегия.
„Покупката на жилище вече е инвестиция, която ще ни докара възвращаемост”. Лично аз си представям, някаква платформа, на която всяка секунда стават сделки за 90 кв.м. апартаменти в Горубляне, графики, осцилатори, като ликвидността е зашеметяваща.
За съжаление обаче това си остава една перверзна моя фантазия. Ако на БФБ е трудно да продадеш акциите си, защо някои хора си представят, че продажбата на жилище е адски лесно!?
За да има ръст в сектора просто трябва да има хора, които да нямат къде да живеят или просто искат да купуват, достъпно и евтино кредитиране, ниво на наема, при който дадена покупка да се избие поне през живота на собственика и да няма засилен натиск от продавачи.
Според мен в близките години това няма как да се случи..
Но въпреки всичко, като се върнем назад в родната история, някак си странно сме закърмени със собствеността. Явно „Гераците” са неразделна част от нашият живот. Това, плюс склонността ни към бързи печалби при минимум усилия, ме карат да допускам, че независимо от всички обективни фактори, може би ще има някакво раздвижване на базата на чист роден субективизъм.
Валутният пазар в България, е може би пазарът, обгърнат с най-много мистика.
Там сумите са огромни за икономика като нашата. Печалбите също. Разказите за печеливши трейдъри се разнасят от уста на уста, от маса на маса...Самите те също са обвити с легенда.
Всеки е чувал за акаунт от Варна, които е направил милиони за по-малко от година, после човекът става от Бургас, докато следите съвсем му се изгубят в мъглата от тайнственост и надежда...
Който е работил някога в посредник знае, че там няма такива клиенти, има само малцина сметки, които са успешни дотолкова, че да поддържат баланса си на едно ниво и други които...смятам дотук да приключа с коментара си по темата.
И така, накрая в изданието, стигаме да акциите. Коментарите там са лесни.
Какво имам предвид!? Четем претупаното мнение на момче, което работи в сектора от две години и друг пазар, освен падащ, не познава. За сметка на краткия си стаж, той натрупал самочувствие обаче, което го кара да се чувства безгрешен.
Той спори и налага вижданията си. Проблемът при такива колеги е, че те още не са открили своя пазар, там където те ще станат специалисти, дали ще се опрат на техническия или фундаментален анализ, на пазара на акции, облигации, валута и т.н.
С две думи: имаме млади колеги, които все още се оглеждат и се стремят да опитват и да попиват от всичко в бизнеса. Това е нормално
От друга страна са така наречените стари кучета, които пък в момента ближат рани. При тях се наблюдава трудност в превключване на настроенията, затваряне в проблемите, натрупване, докато не стигнат до сакралната фраза „в България, нищо не става”.
Те изразяват мнението, че нивата на пазара са добри и че те отчитат реалността. Това че, SOFIX пада от миналият септември, е индикатор за спад на БВП и за евентуални бъдещи проблеми в страната. Акциите ни не са подценени на базата на подобни компании в други държави.
От всичко казано от тези две групи в сектора, ми правят впечатление два извода:
1. Прогнозите им относно държавата и дружествата на БФБ стъпват изцяло на движенията на цената на акциите и на индекса. Най-общо казано, цената е функция на финансовите отчети плюс емоцията, която пазарът влага в позицията.
Тази емоция е рожба на печатни издания, анализи на борсови гурута, лични проблеми, борсово неудовлетворение, дори и на политическа конюнктура. Коментирайки цена, ние коментираме оценка, която винаги е заредена със субективизъм. Някак си забравяме, че началото и импулсът първо ще се отрази в представянето на дадена компания и нейния финансов резултат, а не в нейната цена
2. На базата на цени в минали периоди се прави опит да се предвиди бъдещата такава. Не на финансовите отчети, а на базата на цена. Ние се опитваме да предвидим отклонението (максимум или минимум) на базата на статистически данни от предишни години.
Аз не отричам графиката на стойността на една акция, просто не съм съгласен тя да е факторът, в които трябва да се вторачваме. При пазар, които са люшка в крайности поради ниска ликвидност и липса на опит и история, успешният модел е този, който неутрализира емоцията.
Задълбоченото анализиране и проучване на дадена компания, на модела на управление, пазари, конкуренция, отношения към миноритарите са нещата, на които трябва да стъпим. За съжаление мисля, че не го правим, иначе нямаше да има търговия с Химко, щяха да липсват дружества от портфейла на ПФ и взаимни фондове.
Ако някой си мисли, че не съм прав, нека си спомни Мостстрой... имаше представители на фондове, които зовяха за спиране на борсовата търговия. Ако перифразирам думите на Уорън Бъфет, те бяха останали без бански, когато почна отлива..Сега ще ги чакаме да се облекат...
01:41 | 09.09.22 г.