“Лесното” решение струва скъпо

Ирландският финансов министър преди две години даде пълна държавна гаранция на всички банки в страната и заяви, че "това е най-евтиното спасяване на банки в света". Оказа се, че всъщност може да се окаже най-скъпото в света.

По онова време това беше модата в ЕС (и САЩ) – спасяването на банки беше разглеждано като начин за бързо излизане от кризата. До момента са похарчени трилиони и са дадени държавни гаранции за много повече, които разбира се увеличават рисковете за стабилността на публичните финанси (в Ирландия това е най-видимо в момента, но същото е и в други страни).

Въобще, разглеждането на държавните гаранции като нещо безплатно, е широко разпространено. В България многократно поддръжниците на АЕЦ "Белене" твърдяха, че да се даде държавна гаранция за кредитите по проекта не струва нищо, но спестява разходи за лихви.

Обратната позиция е, че държавните гаранции са скъпи и дори могат да имат катастрофичен ефект.

Има едно изключение – Исландия остави банките да фалират, като гарантира средствата само на местните граждани. Който е давал пари на исландските банки, се нарежда в листата на кредиторите и се надява, че при разпродажбата на активите на банките ще се съберат достатъчно пари за да му се плати.

През пролетта на 2010 европейските лидери – в нарушение на правилата – накараха Европейската централна банка да купува държавни ценни книжа "за да стабилизира пазара". Става въпрос за гръцки, португалски, ирландски, испански книжа. По този начин пазарният натиск върху тези страни беше намален.

Сега вече е очевидно, че това не е решило проблема, а го е задълбочило.

Първо, защото е довело до изкуствено успокояване в тези страни – вместо да правят по-дълбоки реформи и бърза бюджетна консолидация под пазарен натиск, те се поуспокоиха и започнаха да отлагат.

Второ, защото ЕЦБ държи все повече и повече книжа на тези страни, което означава, че реализира загуби при спадането на цените им. А въобще няма да повлияе добре на еврото ако Европейската централна банка отчита загуби.

Трето, защото политически се нарушава независимостта на ЕЦБ – а независимостта съществува именно за да предпази монетарната политика от политически натиск за "лесни пари".

През лятото на 2010 беше проведен "стрес тест" на големите европейски банки. Двете най-големи ирландски банки участваха в стрес теста, и двете минаха успешно. Само няколко месеца по-късно проблемите на ирландските банки повлякоха надолу ирландския бюджет, който трябва да налива нови и нови пари, за да ги спаси.

Какъв е този стрес тест, през който минават успешно проблемни банки? PR мероприятие, вместо реални действия за стабилизиране на еврозоната.

За да докаже късогледството и ограничения кръгозор на европейските политици, тези дни министърът на финансите на Франция каза, че ще използват слабостта на Ирландия, за да я накарат да вдигне данъците.

Ако успеят с Ирландия, ще се пробват и с източноевропейските страни.

Тогава край на надеждите за бързо сближаване на бедните страни и постигане на просперитет. Но кой ли се интересува от малките страни – големите си гледат краткосрочния интерес.

Единствените, наистина заинтересовани от малките страни, са самите малки страни. Ако те подкрепят безкритично всяка глупост, излизаща от ЕС и не защитят собствения си интерес, ще страдат много и продължително.