Реколтата от слънчоглед в България е в размер на 1,2-1,3 млн. тона. За износ ще се предложат 800-900 хил. тона. Турция търси да внесе 650 хил. тона при намалени мита. Внос от Украйна, а още по-малко от Русия е невъзможен към настоящия момент. Единствената реалистична и не много скъпа алтернатива е български слънчоглед.
Очаквам цените скоро да прехвърлят 850 лв без ДДС.
Производството на слънчоглед в света ще бъде 31,5 млн. тона. В Украйна производството ще бъде 7 млн. тона /22,5%/, ЕС-27 – 6,9 млн. тона /21,9%/, Русия – 5,6 млн. тона 17,7%/, Аржентина – 3,4 млн. тона /10,8%/. Производството на рапица се очаква на нива от 57,14 млн. тона. Производството на соя се очаква на нива от 254,89 млн. тона.
Руското правителство очаква увеличение на площите с пролетни култури с 25% в сравнение с предходната година. Това се дължи на незасети в достатъчен обем есенници през настоящата кампания. Това е един от факторите, които ще повлияят на обема на следващата реколта от зърно в Русия. Сеитбата на голяма част от засетите площи /над 40%/ е извършена значително след оптималните срокове.
При настоящите дадености и при нормални условия до следващото лято, предполагам, че тя ще е в размер на 80-85 млн. тона.
Очаква се фермерите от ЕС да засеят по-малко рапица през настоящият сезон. Фермерите намират за по-изгодно увеличението на производството на зърно, отколкото досега засяваната рапица. Планирано е засяването със зърно на 57,2 млн. хектара, което е с 1,2 млн. хектара повече от предходният сезон. Площите с пшеница и ечемик ще са същите, както и миналата година. При царевицата се очаква минимално понижение. Площите с рапица ще се съкратят до 11,4 млн. хектара, като общата площ с рапица ще се намали с 5%.
В Германия и Полша ще се засеят същите площи с рапица, поради проливните валежи през лятото. Тези страни произвеждат 40% от рапицата в ЕС. Ще се запази тенденцията производството на рапица да изостава от обема на нейното потребление.
Съгласно оценките на Shanghai JC Intelligence (JCI) Co Ltd, Китай, вторият крупен потребител на царевица в света, може да се сблъска с дефицит на царевица на вътрешния си пазар в размер от 7 млн. тона. Последните прогнози за потреблението на царевица в Китай за сезона 2010/2011 г. са около 160 млн. тона при производство 153 млн. тона.
Дефицитът от царевица ще се покрива с внос, който се очаква да бъде 5,8 млн. тона. Също така Китай може да увеличи потреблението на пшеница като заместител на царевицата. Държавните запаси на Китай от царевица са много малки, за да удържат ръста на цената на вътрешният пазар.
Приходите от експорт на пшеница и царевица от Румъния през текущата маркетингова година ще достигнат 800 млн. евро. Ще се експортира 4 млн. тона зърно, от което 2 млн. тона пшеница и 2 млн. тона царевица. Цените на зърното към настоящият момент са следните: хлебна пшеница 240 евро/тон, фуражна пшеница 180 евро/тон, царевица 180 евро/тон. Очаква се да се осъществи експорт на рапица и ечемик.
Реколтата от пшеница в Аржентина за сезона 2010/2011 г. се прогнозира на нива от 12 млн. тона, което е с 60% повече от миналата година, когато е била 7,5 млн. тона. Засетите с царевица площи ще се увеличат до 4 млн. хектара, като очакваната реколта е 26 млн. тона. В сезона 2009/2010 г. реколтата от царевица беше 22,5 млн. тона.
Създалата се ситуация на световния зърнен пазар предвещава напрегната следваща година. Залаганата в момента нова реколта в Северното полукълбо е свързана с нормални условия в почти всички страни. Единствено може да се потвърдят проблемите в Русия относно сеитбата на есенниците, които ще бъдат в значително по-малки размери от обичайното. Също така и слабите финансови възможности на фермерите да осигурят добро отглеждане на посевите.
От гледна точка на добивите за следващата година – те са свързани изцяло с бъдещи фактори – климатични и финансови. За момента прогнозите са за сравнително добра реколта. Рисковете са свързани с предстоящата зима и със следващото лято. От гледна точка големината на рисковите ситуации може да се твърди, че зимата създава сравнително по-малко рискови фактори, които биха повлияли на културите – имам предвид екстремални застудявания. Сушата през лятото би създала значително по-големи загуби и вероятността от такова събитие е по-голяма.
Очаквам минимални загуби от студ през зимата и значително по-големи проблеми през следващото лято от гледна точка на валежи. Предполагам от есенниците ще се прибере добра реколта – пшеница, ечемик, рапица. Добивите от царевица ще са с около 45% по-малки от тези през настоящата година, а от слънчоглед с около 25%.
Потреблението – това ще е разковничето при цените на зърното. Може би сме достигнали нивата /при настоящите цени на зърното/, където потребяваното зърно за една година е по-голямо или равно на произведеното. Верността на това твърдение ще покажат следващите няколко години.
Въз основа на гореописаното очаквам цените на зърното при следващата жътва да на равни на цените на зърното в момента.
09:21 | 14.09.22 г.