Имало по границите на Европа една малка държава, с малка икономика и още по-малко хора инвестиращи в нея. Страната била и европейска, макар и леко по границите на това понятие.
Независимо от малобройните й поданици, мненията и емоциите в нея кипели... умножавали се... размножавали се, като изненадвали с радикализацията си. Люшкането от единия полюс към другия било нещото, с което се занимавали под формата на професия. Почти за нищо жителите и не били на едно мнение.
Искали да са капиталистическа държава, от друга страна харесвали и комунизма, мразели крадците, а издигали в култ националният си герой Андрешко, чието житие и битие те искали да превърнат в своя професия.
Все пак имало и неща, по които имало що-годе някакво съгласие в последните 65 г. Например такова е отношението към инвестиращите на борсата. Те били набедени за спекуланти, сиреч врагове на народа. Това били хора, които без никакви усилия искали да правят печалба на гърба на трудещите се.
Загубата на средства от тези мръсни капиталисти доставяла огромна радост на останалите другари в общността. Били сравнявани с ДДС-ари, крадци, корумпирани чиновници, обвинявани за неща, простиращи се извън седемте смъртни гряха, което при равни други условия би трябвало до вкара тези спекуланти в затвора, каторга, а защо не и бавна, мъчителна смърт.
Никой обаче и не искал да се запита какво е престъплението на това съсловие!?
Ако един човек смята дадена фирма или бизнес за печеливш, начинът да се включи и да стане акционер, е като си купи акции през борсата. Идеята е, че тази инвестиция би трябвало да струва много повече от това, което инвеститорът е платил за нея. Ако той спечели, то това ще е неговото възнаграждение за познанията и уменията, които той притежава, както и награда за риска, който поема.
Борсата наистина не е казино, когато решенията ни почиват на солиден анализ, преценка на икономическата и политическа конюктура, дисциплина и постоянство.
Компаниите не излизат на борсата просто ей така. Те набират капитал от същите тези капиталисти, с които изпълняват инвестиционните си програми. За да бъдат публични трябва да отговарят на различни условия, които правят бизнеса им прозрачен. Трябва да отговарят на определени етични норми, които да им послужат в борбата си за акционери, увеличения на капитала, облигационни емисии и т.н.
Най-общо казано, от една страна имаме група хора, които притежават капитал, умения и психика, и компании които имат нужда от този капитал за да разширят или подобрят съществуващо производство, да наемат нови работници, нови пазари или ниши и да подобрят своята печалба, която се облага данъчно и носи приходи на държавата.
Едната група има нужда от другата, двете съществуват в симбиоза.
В Европа банковият сектор доминира над капиталовият пазар в този процес, но участниците на този пазар са по гъвкави и реагират най-бързо при потенциални възможности за инвестиции. Глупаво е, да не казвам и друга дума, да не се възползваме от този допълнителен лост за стимулиране на частният бизнес.
Ако нямаме борса ще разчитаме само на банковото кредитиране на бизнеса, при което няма тази публичност и прозрачност. В развитите икономики именно средната класа е най-активният участник на борсата, като не са малко примерите и за създаване и на този пазар.
В България, когато говорим за борса и участниците в нея всичко свършва с изречението “спекуланти, които участват с толкова пари които могат да загубят”. Винаги ми е било интересно защо като стане въпрос за БФБ не се говори като за пазар на който компаниите могат да се финансират, а се акцентира върху участниците които са инвестирали средства.
Това е начинът да превърнем проблема от национален в махленски, и да задоволи нечии низки страсти за реваншизъм или просто на “Вуте да му е зле”. БФБ не са шепа ш.......и спекуланти, а просто място на което търсенето на пари или собственост се среща с предлагането на същите при прозрачни условия и минимални разходи.
Ако някой си мисли, че проблемът относно функционирането на БФБ е проблем на няколко дребни инвеститори, то това е едно наистина детско и наивно разсъждение, породено от емоции и реваншизъм.
Сравненията със Словакия, която няма успешно функционираща борса е повече от неудачно. По тази логика може да се съпоставим със Сомалия, Свазиленд или Сиера Леоне. Трябва да следваме примера на развитите икономики, иначе ще си останем “спекуланти”, живеещи в ш......а държава!
01:06 | 14.09.22 г.