Как принудих търговец да спази Закона за защита на потребителите

В чл. 55 на Закона за защита на потребителите е записано "Потребителят има право, без да дължи обезщетение или неустойка и без да посочва причина, да се откаже от сключения договор от разстояние в срок 7 работни дни ..."

В последните два дни на два пъти се наложи да получа това си право не поради Закона, а поради настойчивостта ми.

Вчера сутринта закупих обикновен mp3 плейър на скромната цена от 29 лв. от голяма верига за техника. Исках с него да пускам песни формат mp3 чрез радиото в колата си, както правех и със стария вече развален mp3 плейър.

След покупката последва кратък телефонен разговор с приятел, който ме посъветва да пробвам с флаш памет, но да изчакам 2-3 минути докато зареди песните.

Съответно се върнах в магазина в рамките на 30 минути и казах на касиерката, че искам да ми възстанови сумата тъй като се оказва, че mp3 плейърът не ми трябва. Получих смаяния й поглед, след който я помолих да говоря с управителя. "Аз ще говоря с него", каза тя и след 2 минути се върна с разрешение да ми изплати сумата.

След проведените късно вчера тестове с флаш памет се оказа, че песните все така не тръгват на радиото в колата и отново купих същия модел mp3 плейър. Тестовете на самия mp3 плейър обаче показаха, че и с него нищо не става и тази сутрин се запътих към въпросния магазин, част от голяма верига за продажба на техника.

Този път бях насочен към отговарящия за щанда с mp3 плейъри, който заяви "няма как да го върнете, той е в изправност, ако ми бяхте казали, че ще го ползвате за радио в кола, щях да ви кажа, че може би няма да стане, но сега нищо не мога да направя". Моят отговор беше "имам право според Закона за защита на потребителите да го върна в 7 дневен срок, без значение дали работи или не, искам да говоря с управителя".

От управителката чух значително количество измислици "Няма седемдневен срок, имате право да го върнете само ако е повреден, от 8 години съм управител на магазина и знам по-добре от вас, отказвам ви рекламацията".

Моят отговор бе в смисъла на закона "извинявам се, но в закона пише 7 дни, без значение дали стоката е изправна или не. Ако не е изправна дори срока е например 2 години, колкото е гаранцията при този mp3 плейър, моля отворете закона и го прочете, виждам че имате интернет".

Управителката с 8-годишен опит ми отвърна, че няма да отвори закона.

Шокиращото за мен е, че щом управител с 8 годишен опит не знае, че трябва да връща парите веднага, щом клиентът поиска това в 7-дневен срок от покупката, то малцина българи си търсят правата и търговците си правят каквото искат. Ако всеки ден през нея минаваха 2-3 клиента като мен, щеше да знае законите доста добре и да ги спазва с усмивка.

Разбира се, поисках да ме свърже с нейния пряк ръководител.

"Ще говоря с него насаме, моля изчакайте отпред". Докато чаках обмислях следващите си стъпки.
На първо място щях да поискам писмен отказ от рекламацията с подпис и печат. Докато не го получех, щях да блокирам касата и нямах притеснение нито от охраната, нито от полицията, защото ще е смешно да се напише "арестуван, защото е искал да му издадат документ за отказ от рекламация по Закона за защита на потребителите".

С такъв документ който и да е адвокат с радост ще води дълги дела, защото е ясно, че ще ги спечели.

Другите варианти бяха обаждане до централата на магазина за техника и най-масово използвания "форумен рев", който обаче с нищо не учи търговците да спазват закона.

За радост ръководителят на управителката разреши приемането на рекламацията и магазинът загуби "големите" 29 лв. оборот. Разбира се, запази ме за бъдещи покупки, от което ще спечелят много повече.

За съжаление получих законното си право на рекламация не защото търговецът уважи закона, а просто пожелаха да им се махне от главата един настойчив клиент, развалящ комфорта им.