Криворазбраната комасация на земеделската земя

Раздробеността на земеделската земя у нас се сочи за основен проблем, но за кого? За производителите, за собствениците, за държавата като цяло?

Всеки е виждал огромни блокове от по няколко хиляди дка с пшеница, царевица, слънчоглед и т.н. Дали тези масиви са на един собственик на земя?

Определено не са, но са на един производител (арендатор). Тоест комасацията у нас е факт на ниво ползване.

Арендаторът просто влиза в масива, разорава го, ако някой собственик на декари в масива го потърси, му плаща, ако не го потърси (защото билетът от София до Ямбол е по-скъп, отколкото рентата от 1 дка), не му плаща. В крайна сметка държавата е доволна, защото тези земи се обработват и защото получаваме субсидии от ЕС за обработка на площ.

С рентата от 5 - 10 дка бюджетът на нито един собственик на земеделска земя няма да се промени съществено. Това са 50-100 лв. годишно, повечето от които биха отишли за разходи за транспорт.

Ако инициативата се остави в собствениците на земеделска земя, които са милиони и живеят на стотици километри от нивите си или на хиляди, ако са емигрирали в чужбина, земеделското производство ще спре.

Именно затова вече съществуващата комасация на ниво производител, трябва да се използва, като прерасне в комасация на ниво собственик.

Тоест с печалбата от ползването на земята арендаторите постепенно да я придобият от държателите на по 5-10 дка, за които събирането на рента е безмислено скъп процес.

Именно затова приетите на първо четене от Парламента промени в закона за ползването на земеделските земи са повече от добри. С тях арендаторът има правото на пръв купувач.

Много от арендаторите купуват земя в обработваните от тях землища на цени над тези, на които купуват големите собственици на земя (АДСИЦ). Например когато АДСИЦ купуват на 300 лв./дка, арендаторите купуват на 350 лв./дка, за да не допуснат голям собственик на земя в обработваните землища.

Ежегодно при изплащане на рентите, арендаторите предлагат на собствениците на земя да им я купят и арендаторите са основни собственици на земя у нас.

Кой друг освен арендаторите може да осъществи комасация на ниво собственост?

Единствено АДСИЦ за земеделска земя, но със спада в цените на акциите им те не могат да привличат капитал и едва ли могат да купуват повече земя. За съжаление те не правят комасация. Те просто се опитват да купуват по-големи парцели в целевите им землища, но тези парцели почти никога не са един до друг, защото АДСИЦ притежават едва около 1/25 от земеделската земя у нас. Тоест теоретично от 25 парцела само 1 е на АДСИЦ, а фондовете за земя (АДСИЦ) са над 10 и не винаги са съгласни да заменят парцелите помежду си.

За да бъде осъществена комасацията чрез покупки от АДСИЦ, са нужни десетилетия, като налетият капитал ще увеличи цената на земята, без да увеличи рентите, което ще намали рентабилността на инвестицията в АДСИЦ и ще обезмисли съществуването им от гледна точка на акционерите им.

АДСИЦ са естествени врагове на арендаторите, които, обработвайки земята, естествено я ценят и искат и да я притежават и затова АДСИЦ ще срещат трудности в договарянето с арендаторите.

На практика по-бързата писта за комасация е чрез арендаторите, а не чрез собствениците на земя.

И никога не трябва да забравяме, че комасацията на ниво ползване, вече съществува и тя е постижение на арендаторите и субсидиите, които стимулираха арендаторите да обработват все повече и повече площи.

АДСИЦ за земеделска земя изиграха своята роля да събудят пазара на земеделска земя и ренти и да събудят арендаторите, които вече поеха инициативата в свои ръце и ще станат основни купувачи на земеделска земя. АДСИЦ на практика събудиха спящия гигант, арендаторите. Доказателството е в промените в закона за ползването на земеделска земя приети на първо четене, промени, които със сигурност са поискани от арендаторите.

Не на последно място трябва да погледнем от гледна точка на държавата и на всички нас. Най-добре е да има производство, а за да има производство са нужни арендатори, а не собственици на разпокъсани парцели, било то и 1 собственик със 100 000 парцела по 4 дка, пръснати из цялата страна.

Както се вижда, конкуренцията между арендаторите е жестока и води до мощно окрупняване, като получателите на субсидии за над 1 млн. лв. се увеличават над 5 пъти за година до 63 през 2009 г.

Тази конкуренция ще доведе до още по-голяма комасация на ниво обработка и все повече ще има масиви не по 500 дка, а по 2-3 000 дка и то при внедряване на най-добрите земеделски практики. Защото една е рентабилността когато влезеш в масив от 5 000 дка и жънеш няколко дни и друга когато комбайна прескача постоянно от парцел от 100 дка в друг парцел от 100 дка.

Наистина арендаторите, които оцелеят в конкуренцията ще станат милионери и ще имат по 50 - 100 000 дка собствена земеделска земя.

Но ние не трябва да им завиждаме, а да им се радваме.