В последните две, да не кажа три години нищо интересно не се случва на нашата борса. Ликвидността пада заедно с нашия индекс и поради тази причина финансовите гурута на нашите пазари казаха, че ще управляват средствата ни на чужди пазари, защото, виждаш ли, тук нищо не става. Така казаха и само толкова. Дали ще стане, или не, няма значение. Аз лично не вярвам...
Определено мисля, че този период можеше да се използва за оптимизация на дейностите на ПФ, мажоритарите и дребните участници на борсата, несправедливо наречени спекуланти. Под оптимизация имам предвид да се подобри начина на работа, а там където е липсвал, да се появи.
Отново ще започна с ПФ, просто защото изминалата седмица, беше пълна със събития относно тях. Станахме свидетели на поредното търгово на Оргахим и странния отговор на един от фондовете. Един от начините за оформяне на цената на търговото е на базата средна цена на дружеството. След първите две отхвърлени предложения наблюдавахме как цената се сваляше упорито в края на сесията с по една акция... Ние наблюдавахме, но брокерът на въпросното ПФ – не. Официалната позиция е, че справедливата стойност на акцията била 120 лв.
Веднага се заех с наличните ми учебници, за да проверя понятието „справедлива”, но не намерих нищо. Google мълчеше, като Корнелия Нинова на Общото събрание на панаира, или Г. Първанов за Марио Николов. След което си помислих, че може би справедливата цена е оценката, която дава въпросното ПФ на дружеството... Нямам идея защо след като въпросният фонд е готов да воюва за тази цена, не е бил готов да поддържа същата. На него изненадите му идват в повече в последните дни.
Проблеми с АДСИЦ-ове, с облигационни емисии.... но каквото и да става ПФ-то винаги е учудено защо така става?! Липса на контрол, липса на идея какво става или какво искаме да стане... липса на стратегия, или по-скоро на компетентност, мързел... Причини много, нека всеки си избере някоя. Не споменавам името на фонда, просто защото това не е важно и той не се различава по нищо друго от другите фондове... Някои от тях инвестират в свързани дружества, което явно не притеснява никого, така както Гръцката криза българския спекулант, а други просто не правят нищо. Нека всеки разгледа портфейлите им и си направи собствени изводи.
Относно мажоритарите... тотално недооценяване предимствата на борсата и нейните възможности. Не съм сигурен дали те знаят, че освен да си гледат акциите на собствените си дружества, който 100% предизвикват егото им по един безумен начин, те могат да се финансират през борсата, да използват статута си на публичност като сертификат за добро корпоративно управление, което ще им донесе доста косвени облаги. Колко дружества се сещате, чиито корпоративна култура е на висота!? Сещам се за известен мажоритар-медиен герой, който каза че не го интересуват неговите акционери. Той бачкал, а който имал пари за губене, ги вкарвал на борсата. Подобно отношение към хора, които са му станали съдружници, които заедно с него поемат печалбите и негативите от дружеството, рисковете и трудностите, е просто немислимо. Следващия път, когато същият иска да си вдигне капитала през борсата, дали ще се надява старите идиоти да запишат новите акции!? Примерите са повече от много, за съжаление..., но те не ще подобрят своето отношение, не и дотогава докато ние, като участници на пазара, не започнем да ги отбягваме.
Изводът ми е, че в България ние прекалено много гледаме кой е мажоритарят, за сметка на това какво е отношението му към нас, дребните акционери. Просто отново опираме до балканския въпрос “Кой кой е?”, а не до това какво прави за бизнеса си и как това рефлектира към нас, като акционери.
Чудно ми е защо след като целият свят направи крачка нагоре към възстановяването, ние не можем да се отлепим втора година от най-дълбоката дупка, която изкопахме сами за себе си. Повечето икономики по света навлязоха във втората фаза на възстановяването, при която вече не се наливат фискални стимули в икономиката, а започват да се правят реформи за въздействие и редуциране на бюджетните дефицити. Това беше акцентирано на срещата на Г-20 в Южна Корея в края на миналата седмицата, на която незнайно защо не се обърна внимание на Унгария, така както би се искало на български анализатор.
Упорито даже се формулира тезата, че, видиш ли, ние сме влезнали по-късно в кризата и затова сега сме толкова паднали, защото още ни е било рано за възстановяване. Аз си спомням много добре бързото и силно падане след Lehman Brothers, така че тази теза ми се вижда повече от несъстоятелна.
Втората теза беше, че навън нещата се оправяли, а пък тука нищо не ставало. Едва ли не си имаме собствена вътрешна криза, собствена среда, или собствен микроклимат и човешка душевност, която е по-страшна от всичко останало... Чакайте малко, нали започнахме да падаме при първите симптоми в Щатите, точно поради отвореността на икономиката ни, което е факт. Защо сега не растем с останалия свят!? Или защо не падаме от техните нива поне!?
Третата теза е, че тук по default нищо не става и по стар български обичай се почва да се плюе всичко. Това намира веднага материално положение на БФБ, като се почва едно голяяяямоооо продаване под път и над път. Забелязал съм, че най-много страдат компаниите, с които са свързани добри новини...”Софарма ръст на приходите и продажбите”, бой по главата...Тези гадове от Софарма не знаят ли че е криза, “Монбат купува Н дружество и работи на предкризисни нива”, как може г-н Бобоков....вие вместо да харчите пари, сега трябва да пиете болкоуспокояващи и затова тези дежурни 500 броя по позицията за продаване са от нашият хм....технически погледнато голям посредник! А не дай си боже някое дружество да почне да строи магистрала...лелеееее...ще го плюем и продаваме на всеки километър... от съмнение в печалбата му до това, че то виновно за газовата криза в Украйна...
Примерите са много и важното е, че винаги са лишени от логика... Питам се защо изобщо някой от този тип “търговци” е решил някога да си купува акции, и с какъв акъл!?
Дали са луди, или просто липса на компетентност!? Не ми се ще да се примирявам с българския отговор – каквато държавата, такава и борсата.
Не искам да звуча като човек, който се оплаква от ПФ през мажоритарите, та до останалите участници, и плюе всичко на БФБ. Просто разсъждавам и търся логика в случващото се и си мисля, че трябва да бъдем по-критични както към себе си, така и към случващото се на пазара. Не се заяждам с никого, но съм убеден, че услугите и начинът на работа от големите участници на пазара, като Пенсионните и Взаимни фондове, КФН, са на ниво България след 10 ноември 1991 г. и най-малкото ние не трябва да сме съгласни с това.
Особено с ореола за безгрешност и финансова прозорливост (граничеща с магия, и легенди, подхранвани от готови реплики, мероприятия), които те сами си създадоха.
Ако сравним финансовия ни елит с този на недвижимите имоти, оставаме с впечатлението, че живеем в паралелни светове. Според нашите любимци тази или следващата седмица най-късно светът, който познаваме, ще загине.
Предприемачите в имоти казват, че най-лошото в България отдавна го няма и че ако не си купим апартамент в следващите 5 минути, ще ни струва много скъпо. Както винаги истината е по средата, но едните знаят, че не се плюе там, откъдето си вадиш хляба, а другите... нямам идея какво знаят другите.