Във връзка с обявените от МФ и МИЕ планове за продажба на държавните пакети в 55 дружества чрез борсата, Investor.bg потърси сред анализатори отговор на въпроса кой метод за раздържавяване е за предпочитане от гледна точка както на инвеститорите, така и на държавата: индивидуални продажби на тези дружества чрез ЦПТ, консолидирането им в общ холдинг, който да се листне на борсата, или обособяването на секторни холдинги (най-вече такъв за ЕРП-тата), които да станат публични.
Презумпцията е, че държавата няма механизъм, с който да накара дружествата, в които притежава миноритарни дялове, да станат публични.
Ето мненията на анализаторите:
Гено Тонев, инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт:
При всички положения индивидуалното листване на дружествата е най-добрият вариант. Само тогава може да се постигне максимална полезност за търсещия (инвеститора) и максимална компенсация за предлагащия (държавата). Всичко останало размива стойностите и съответно рядко предлага оптимално съотношение полза/цена.
Вярно е, че доста инвеститори си падат по диверсифицирани компании, но дори и те не са склонни да платят сумата от индивидуалните оценки на отделните активи. Не е нужно да си финансов гений, за да прозреш простата математика на един холдинг - цената "на едро" почти винаги е по-ниска от цената "на дребно".
Освен това, друг проблем при комбинацията на активи са предпочитанията на купувача - кой например би си купил кошница с плодове, ако обича само ябълки?
И все пак, когато обективни фактори пречат един актив да се продаде самостоятелно, комбинирането му с други подобни активи остава единствен разумен вариант за продавача.
В случая с предложението на държавата да се обединят в един холдинг дяловете в 55 компании, вероятността да се постигне справедлива цена е повече от нищожна. Сред цитираните за консолидация дружества има истински скелети, които не само, че няма да получат оценка, а дори ще "изядат" стойност от портфейла. Личното ми мнение е, че такива държавни мега-холдинги от държавни участия, са чиста проба отбиване на номера.
Секторното комбиниране на активи е вариант, доколкото държавата се е заинатила да не продава на парче. Като резултат обаче, отново ще се получи по-ниска цена за държавния дял в ЕРП.
Иво Толев, управляващ партньор в УД Ултима Капитал Мениджмънт:
Ако се търси най-високата полезност, по подобие на приватизацията на БТК АД чрез БФБ (2004 г.), то има един най-правилен начин. Тук обаче не става въпрос само за едно дружество и стои техническият проблем как, защо и дали да бъдат обединени всички предложени за приватизация компании и остатъчни пакети в общ холдинг. Подобни мега-идеи (БЕХ) не са показали стойността на икономията и не са оправдали целите си. Напротив, всяка мегаломания от този порядък вещае неясни модели за добро и правилно развитие за всички участници в процеса.
На второ място по ефективност за БФБ и инвеститорите на нея поставям приватизацията чрез ЦПТ. Причината е, че този вид раздържавяване на пакети от въпросните 55 компании няма да направи публични автоматично целите компании. Методът би бил предпочетен само от капиталите с неясен произход, които търсят приложение.
Ако целта е само да бъдат продадени остатъчните пакети – да, във фиска ще влезе ресурс сравнително бързо, но ефекта за БФБ ще е еднократен. Ако се иска търговия с тях и дългосрочни позитиви, то най-добрия начин е правителството първо да ги направи публични. Липсата на нормативно основание или намирането на механизъм за това могат донякъде да бъдат решени от законодателя. Въпрос на желание.
Иначе, при текущите обстоятелства, за момента за най-подходящ метод приемам профилирането, което да обособи и обедини поне логично свързаните остатъчни пакети в секторни холдинги, които впоследствие да се листнат на БФБ. Ако бъде разрешено използването и на непарични платежни средства при приватизацията им, то държавата би решила частично и още един проблем.
Владислав Панев, председател на СД на УД Статус капитал:
За мен най-добрата схема е листване на дружества от енергетиката с мажоритарно държавно участие на борсата и възможност за придобиване на минимални пакети от тях от всеки заинтересован инвеститор. Така ще може да се гони както фискалния ефект (влизане на сериозни суми в държавата), така и да се осигури повече прозрачност на управлението на дружествата от сектора.
Виждаме със скандалите за АЕЦ Белене, Марица изток и ВЕЦ Цанков камък, че именно управлението на проекти на тъмно води до източване на сериозни държавни средства. Евентуална публичност на тези дружества би осигурила публикуването на тримесечни отчети и разкриването на всякаква важна информация за тяхното развитие. Енергетиката навярно продължава да бъде сред най-нереформираните сектори и листването на всички държавни компании (включително и защо не на АЕЦ Козлодуй АД) ще направи реформата неизбежна.
Като подходяща схема за приватизация бих предложил следното: 51% от капитала остават в държавата, 19% се прехвърлят на Сребърния фонд, 25% се пускат за продажба на фондовата борса срещу реални пари, и 5% срещу компенсаторни инструменти. Ефектите ще бъдат значителни както за фиска, така и за капиталовия пазар и за притежателите на реституционни книжа, които в по-голямата си част са възрастни хора. Отделно ще се осъществи и идеята Сребърния фонд да инвестира (макар и не директно) на БФБ, като дивидентите от енергийните компании ще позволят натрупването на значителен ресурс в него.
За миноритарните държавни дялове в ЕРП бих препоръчал същия подход - листване на БФБ на трите дружества (държавата има механизми да го направи), прехвърляне на част от акциите на Сребърния фонд, продажба на други срещу пари и компенсаторки, и запазване на малък държавен пакет.
Мнението на блогъра Хосе пък е, че държавата не може да принуди ЧЕЗ, ЕВН и ЕОН да станат публични компании, затова ще е много добре, ако трите държавни пакета от по 33% се обединят в една компания, която впоследствие да се превърне в публична и на БФБ - София да се листнат 100% от нейния капитал.
04:27 | 07.09.22 г.