Инвеститорите се броят след криза

Успешните инвеститорите се броят не по време на растеж, а след поредната криза, каквато неминуемо настъпва на почти всеки 10 години.

Авторът на тази статия следи пазарите от 1995 г. и наблюденията му са от лични срещи с инвеститори в последните 23 години. Бил е на групови срещи на инвеститорите с над 100 участници, до 20% от персонала на някои фирми са търгували на борсата, а сега с търговия на пазарите се занимават единици от тях.

Новите инвеститори, навлезли на пазарите през растежните последни 10 години, трябва да знаят, че едва около 10% от тях ще продължат да се занимават с инвестиции след следващата криза. Успехът не се измерва с това, че са постигнали по-добри резултати от S&P 500 или SOFIX в последните години. Успехът ще се измери с това дали ще устоят на изкушенията при следващата криза, която рано ии късно ще дойде след 10 години на възход на пазарите.

А изкушенията са много. Например поевтинели акции, които обаче поевтиняват след това още много. Или поемането на дълг, за да се купят поевтинели акции. Също и рязкото влошаване на корпоративното управление по време на криза - възможно е мениджмънт, който е бил коректен по време на възхода, при криза да се превърне в крадец и мошеник. Така фалитът на отделни „перспективни компании“ става задължителен.

В ситуция на поевтиняващи акции инвеститорите, свикнали с добрите времена, се опитват да „скочат два пъти“ и отчаяно търсят свещения граал, който да ги изведе до нулата или по-малка загуба, а това води до още по-големи загуби, защото по време на криза всичко действа наопаки.

Резултатите от кризите са, че след кризата от 1998-2001 г. на борсата останаха единици участници. И това е валидно както за България, където акциите поевтиняха около 85%, така и за САЩ с пускането на интернет балона и за германския DAX, където цените на акциите паднаха със 70%. Основен проблем е, че инвеститорите очакват спад с 10% или максимум 30% и влизат в пазара прекалено рано, с дълг и то в компании, които ще фалират.

Друг основен проблем, е че следващият възход ще е с нови лица и нови компании.

Нито Tesla, нито Netflix, нито Facebook са били част от предишния възход на борсите. Apple влиза в индекса Dow Jones Industrial 30 едва през март 2015 г., измествайки динозавъра AT&T. Apple не е част от елита на върха през 2007 г., а скоро стана първата компания, достигнала пазарна стойност от 1 000 000 000 0000 долара. Старите звезди залязват, а с тях и старите инвеститори, които са останали привързани към миналите величия. Bitcoin също е добър пример, нямаше го при предишния период на растеж, много е вероятно да не съществува при следващия.

По същия начин се развива и ситуацията в България. Едни от най-поскъпващите компании в последния цикъл бяха Софарма Трейдинг АД, Спиди АД, Адванс Терафонд и М+С Хидравлик АД, които или не бяха листнати на борсата до предния връх от 2007 г., или бяха извън инвеститорското внимание.

Емблематични ракети на предния борсов цикъл, като Холдинг Пътища АД и Мостстрой АД, фалираха, а други останаха със 70-80% под върховите нива. В продължение на 10 години старите инвеститори подсмърчаха, че "трябва да има наваксване до старите нива". Това не се случи. Поговорката, че "ново заведение със стари работнички не се прави", важи в пълна сила.

Именно затова инвеститорите не могат да победят резултатите на борсовите индекси. Просто машините автоматично включват в състава си поскъпващите компании и разпродават поевтинелите. Хората не са автомати, те имат своите емоции и пристрастия и грешат, вярвайки в старото. При криза хората още очакват, че играта се играе по старите правила и губят.

Малцина и буквално единици се решават да излязат на кешови позиции, нещо повече, в главите им кешът не е позиция, а пропусната възможност. Кешът буквално им „пари в ръцете“ и те не могат да го държат.

Мнозина са свикнали дотолкова да търгуват с привлечен капитал (ливъридж, или с други думи - кредити), че не го връщат и дори с ниски нива на дълг от 10% фалират, както много едри български спекуланти с милиони при предишната криза от 2007 - 2009 г. Известният инвеститор Уорън Бъфет казва, че има три начина човек да се провали и това са алкохолът, дамите и кредитите.

Заради всичко гореописано не е учудващо, че по инвеститорските сбирки вече се срещат единици от инвестиращите в акции през 2006-та г. Брокерите и фонд мениджърите също вече са нови лица. Сегашните инвеститори не са виждали криза. Но истински инвеститор се става след две преживени кризи.

Материалът е с аналитичен характер и не е препоръка за проджбо-покупка на ценни книжа. Авторът притежава акции в някои от изброените компании.