2017 г. вече е история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2017 г."
Отива си една доста натоварена и тежка година за Комисията за финансов надзор (КФН) – проверки на небанковия сектор, избор на заместник-председатели на КФН, изменения в Закона за Комисията за финансов надзор (КФН). Сериозна работа се свърши и за развитието на капиталовия пазар в България.
"2017-а беше изключително динамична. Ако се разровите в 15-годишната история на КФН, надали ще откриете година, през която да са се случили толкова много събития от определящо значение както за комисията, така и за отделните сектори, които надзираваме", коментираха от регулатора пред Investor.bg в опит да синтезираме най-важното от случилото се през тази година.
- Как определяте 2017 г. за работата на КФН? Удовлетворени ли сте от свършената работа?
Определението „тежка“ е въпрос на гледна точка. От нашата гледна точка по-скоро бихме окачествили годината като динамична и интересна. Успешно приключихме прегледа на активите на пенсионноосигурителните фондове и на балансите на застрахователите, като в застрахователния сектор бяха проведени и стрес-тестове. Нямаше откъде да почерпим много опит, защото България след Румъния беше втората страна, която провежда подобни проверки. Въпреки трудностите, след смяна на един от одиторите, доведохме до успешен край този процес.
Следва да се отбележи значителната дейност, извършена от КФН в законодателната област, като пробива с дълго „отлежаващите“ промени в Кодекса за социалното осигуряване, които бяха приети от парламента, също така бе приета сериозна промяна в Закона за Комисията за финансов надзор. Промяната в начина на финансиране на КФН ни обезпечава по начин, който ще позволи да се превърнем в регулатор със сериозен капацитет, така че да действа ефективно за налагане на пазарните правила и законовите изисквания в секторите, които надзираваме.
Много важен беше и Законът за публично предлагане на ценни книжа, който осигурява сериозна защита на инвеститорите и съкрати сроковете за произнасяне на комисията по проспекти. Сериозно развитие имаше и в застрахователния сектор, където след повече от 10 години в резултат, както на прегледа на балансите, така и на новата правна рамка, се стигна до крайни действия от страна на КФН чрез вземане на решения за отнемане на два лиценза за извършване на застрахователна дейност – на Надежда и СиВЗК.
Като обща оценка може да изразим удовлетвореност от постигането на голяма част от целите, които си бяхме поставили през 2017 година.
- Кои събития през 2017 г. можете да определите като „добри“ и кои бяха „лоши“ за развитието на капиталовия пазар? От кои грешки трябва да си вземем поука?
- Капиталовият пазар у нас като цяло бележи положителна тенденция през 2017 г. За това допринесе и изпълнението на голяма част от мерките, съдържащи се в Стратегията за развитие на българския капиталов пазар, приета през ноември 2016 г. от Съвета за развитие на капиталовия пазар.
През второто и третото тримесечие има по шест нови емисии финансови инструменти, допуснати до търговия на регулиран пазар. В средата на годината пазарната капитализация на БФБ-София надмина 11,1 млрд. лева, макар че след това имаше леко връщане назад.
В началото на ноември беше поставено началото на търговията с държавни ценни книжа (ДЦК) на БФБ-София.
Законът за пазарите на финансови инструменти (ЗПФИ) беше приет от Народното събрание на първо гласуване. Той е много важен за пазарното поведение на участниците на капиталовия пазар. Със ЗПФИ се надгражда сега съществуващият правен режим на организацията и дейността на инвестиционните посредници и регулираните пазари на ценни книжа. Защитата на интересите на инвеститорите е водеща в правната регламентация на дейността на инвестиционните посредници и отношенията им с клиенти. Предвидени са изисквания към информацията, която инвестиционният посредник е длъжен да предоставя на настоящите и потенциалните клиенти.
Същевременно се разширява кръгът на финансовите инструменти, като са включени някои стокови и други деривати, както и някои видове енергийни договори. Предвижда се и създаването на нов вид многостранна система за търговия – така наречения пазар за растеж с цел насърчаване на малкия и средния бизнес да набира капитал чрез капиталовия пазар.
Управляващите дружества на местни договорни фондове като цяло ще отчетат добра година, тъй като по данни към септември техните активи надхвърлят общо 1,27 млрд. лв., което спрямо година по-рано е нарастване с 34,6%. Активите на фондовете, инвестиращи в акции, към септември имат най-висок относителен дял – 39,9% в общия размер на активите, като почти толкова е и делът на активите на фондовете, инвестиращи в облигации.
Генералният проблем на капиталовия пазар в България остава липсата на доверие, а от там и все още ниската ликвидност на почти всички търгувани финансови инструменти. Положително влияние би оказало по-активното включване на държавата, чрез предлагане на възможност на инвеститорите да се включат във финансирането на важни инфраструктурни проекти и в увеличението на капитала на държавни дружества.
- Кои са предизвикателствата, които ще дойдат с 2018 г.?
- Основното предизвикателство пред КФН е да продължим ефективно да изпълняваме възложените ни функции при постоянно променяща се икономическа и правна рамка. Новият начин на финансиране ще допринесе за създаване на необходимите предпоставки, но само това не е достатъчно. Бизнесът има очаквания от нас да покажем по-голям експертен капацитет и председателят на КФН пое ангажимент, че комисията ще работи по-бързо, за да отговори на очакванията на поднадзорните лица. Трябва да положим сериозни усилия в процеса на преминаване към риск-базиран надзор – т.е. на база на извършен анализ на регулярно постъпващата информация да се идентифицират, както проблемните зони в надзираваните пазари, така и проблемните участници в тях.
Предстоят доста промени в правната рамка, а от там и в надзора, които ще засегнат целия небанков финансов сектор поради няколко съществени причини:
Първо, през 2017 година се приеха изменения в редица закони в областта на небанковия финансов сектор – в устройствения закон на Комисията за финансов надзор – ЗКФН, в Кодекса за социално осигуряване, в Закона за публичното предлагане на ценни книжа и свързани с тях изменения в други закони, вкл. в Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и другите предприятия за колективно инвестиране и др. Тези законодателни промени налагат и съществени изменения в подзаконовата нормативна база, които следва да бъдат приети от Комисията за финансов надзор през първите шест месеца на 2018 г.
Второ, от 3 януари 2018 г. във всички държави членки на ЕС, включително и в България, започват да се прилагат изискванията на Регламента относно пазарите на финансови инструменти (MiFIR), съответно в началото на годината се очаква приемането на второ гласуване на новия ЗПФИ, чрез който ще се въведат изискванията на Директивата относно пазарите на финансови инструменти (MiFID II), чрез които се извършва значителна промяна в регулацията, засягаща всички участници на пазарите на финансови инструменти. За да подготвим бизнеса за тази промяна, ние положихме необходимите усилия, като през 2017 г. имахме редица срещи с бизнеса, създадохме имейл, на който могат да задават въпросите си, свързани с прилагането на директивата и регламента, както и организирахме два големи семинара, които предизвикаха изключителен интерес.
Трето, през 2018 г. ще влязат в сила приетите през настоящата година промени в Кодекса за социалното осигуряване, както и на 31 декември 2017 г. приключи периодът за привеждане в съответствие на застрахователните дружества с капиталовите изисквания за платежоспособност.
07:22 | 14.09.22 г.