Търгувате ли на БФБ? Какво ви спира да го правите и очаквате ли подобрение в пазарната ситуация? Очакваме коментарите ви на info@investor.bg. А днес ви показваме оптимистичния поглед на блогъра Павел Бандилов за българския фондов пазар.
В последните години БФБ попадна под кръстосания огън както на инвеститорите, които бързаха да се оттеглят от пазара, така и на спекулантите, недоволни от задушаващата ги липса на ликвидност. Тя се превърна в отдушник на несбъднатите ни мечти и въжделения. Внезапно забравихме поводите за радост през изминалите години. След това се взряхме само в нейните недостатъци. Намирам този процес на моменти за положителен, но и понякога за доста краен.
Истината е, че през последните години се видяха доста от недостатъците на нашия пазар. Намалената ликвидност ги засили. Чуха се доста упреци, съвети, направиха се и безброй кръгли маси.
Мненията бяха разнопосочни, понякога крайни, дори подигравателни. Новата работна сесия срещна положителни и отрицателни възгледи. Аз намирам промяната за положителна, независимо от незадоволителните резултати.
Всяко подобрение, което увеличава възможността за търгуване и достъпа до пазара е добре дошло. В най-лошия случай ще принуди брокерите да работят на пълен работен ден.
Това, което искам да споделя, е идеята ми за появата на една нова, естествена сегментация на БФБ. Ако доскоро говорихме за сини чипове, Адсиц-и и “останалите”, то сега като че ли търгуващите започнаха да правят доста по-диверсифициран избор.
Адсиц-ите вече не са просто сбор от компании, инвестиращи в недвижими имоти, а са такива, които го правят в земеделска земя и други, които инвестират в търговски площи, хотелски комплекси и апартаменти. Очевидно е, че интересът е насочен към първия тип, докато вторият, както навсякъде по света, се бори с насрещните ветрове.
Имаме вече сегмента на компаниите-износителки, които са все по-отдалечени в представите ни от останалите дружества, борещите се с вътрешният пазар. Затова има и основателна причина.
Първите имат малко по-прозрачен мениджмънт, раздават дивиденти и имат по-добро отношение към миноритарните акционери. Освен всичко това фактът, че борещата се с кризата световна икономика е в доста по-добро състояние от родната такава, определено натежава везните в тяхна полза. Те са по-защитени, най-малкото защото разчитат на повече от един пазар, като външната конкуренция има дисциплиниращия ефект да ги прави по-добри като мениджмънт.