Във връзка с драматичните събития по световните борси от началото на седмицата, Investor.bg се обърнa за коментар към представители на инвестиционната общност у нас. На въпросите ни отговориха: Гено Тонев - инвестиционен консултант в УД Юг Маркет Капитал Мениджмънт, Цветослав Цачев - ръководител на отдел Анализи в ИП Елана Трейдинг, Красимир Йорданов - портфолио мениджър в УД ДСК Асет Мениджмънт, Владимир Малчев - инвестиционен консултант и управител на ИП Бул Тренд Брокеридж, Иво Толев - управляващ партньор в УД Ултима Капитал Мениджмънт и Владислав Панев - председател на СД на УД Статус капитал.
- Какво стои зад колебанията на световните финансови пазари през тази седмица?
Гено Тонев:
Преди всичко несигурност и страх от непознатото. Пониженият рейтинг на САЩ, макар и непотвърден от останалите кредитни агенции, променя изцяло правилата на играта. Едва ли някой ще отрече, че държавните ценни книжа на САЩ винаги са били еталон за безрискова инвестиция, независимо че поне дузина други държави имат най-високата кредитна оценка. Какво ще се случи оттук насетне с имиджа на САЩ е изключително трудно за прогнозиране, тъй като „злото“ вече е сторено - съмнението бе посято и бързо пуска корени сред инвеститорите.
Цветослав Цачев: Данните за икономическо забавяне в САЩ са основата на борсовия срив, но мащабът на сътресенията се дължи на огромното присъствие на спекуланти и целта им да предпазят капиталите си от загуби. Хедж фондовете управляват над 2 трилиона долара и те се опитаха да излязат бързо от рисковите си инвестиции. Дългосрочни инвеститори като Бъфет, например, предпочитат да преструктурират портфейла си или да преоценят риска от влошаване на икономиката според новините и очакванията си, а не на базата на импулса. Но хедж фондовете победиха в този дуел на пазарната волатилност.
Красимир Йорданов: В основата на срива на световните борси седят опасенията за нова икономическа криза зад океана, която да прерасне в световна такава. По-слабите от очакваното данни за БВП на САЩ през първото и второто тримесечие на годината, както и неочакваното свиване на потребителските разходи през юни, увеличиха вероятността от несбъдване на очакванията за ускоряване на растежа през втората половина на годината и дори от настъпване на нова рецесия. Допълнително масло в огъня наля спорното решение на рейтинговата агенция Standard and Poor's да понижи рейтинга на най-голямата в света икономика, както и дългите дебати около чувствителната тема за увеличаване тавана на американския дълг. Въпреки това считам, че реакцията на световните борси беше преувеличена, като разумът отстъпи на паниката. Владимир Малчев:
Моментът за спад и бягство от риск на финансовите пазари много отдавна назряваше според мен и просто инвеститорите си търсеха повод за това. Иначе самото забавяне на това охлаждане на апетита към риск е причината за по-интензивните и дори панически на моменти разпродажби. Симптомите за това, което се случва се наблюдават доста отдавна. В крайна сметка Standard&Poor’s не откри Америка със заключението, че правителството на САЩ има за решаване сериозни проблеми с дълга и бюджетния си дефицит. Всички знаеха отдавна и знаят и в момента за слабостите на държави като Италия, Португалия, САЩ, Испания и т.н., но като че ли предпочитат тихомълком и под сурдинка да говорят за тях и когато някои ги обяви на висок глас, настъпва паника. Иво Толев: За съжаление, докато Фед е(и)митира мастилена загриженост, на световните пазари не им остана друго освен да продават резултатите от упражненията на тема американски рейтинг и дълг. По този начин (не)очакваната оценка на S&P породи паническия ефект „АААмерика никога повече” на всички пазари (бел. ред. - агенцията понижи рейтинга на САЩ от ААА на АА+). Владислав Панев: Страховете от повторна глобална рецесия, породена от дълговете на няколко големи развити икономики, която би могла да доведе до фалити на големи компании. - Как очаквате да се развие ситуацията по световните борси, както и тази на БФБ?
Гено Тонев:
Страхът няма да изчезне с магическа пръчка и вероятно ще видим нови големи колебания в индексите навън и у нас. Въпреки че липсата на много чужди инвеститори ни помага да понесем по-леко негативните настроения навън, пазарът ни далеч не е толкова изолиран, колкото се смята. В този смисъл, не мисля, че последните разпродажби са плод само на емоциите по света.
Цветослав Цачев: 20% спад на пазарите за две седмици е много и вероятно ще има компенсиране на тези загуби. Малко е вероятно веднага да започне покачване и всичко да се забрави бързо. Предстои ни поне още месец на голяма неопределеност за борсите, с внезапни скокове и спадове защото инвеститорите са на ръба на паниката. При такава корекция на пазарите може да се твърди, че инвеститорите възприемат сериозно опасността от рецесия и вече отчитат вероятността от силен спад на БВП. Най-лошият сценарий са още 20% надолу, което ще изпрати S&P 500 под 850 пункта, но мисля, че това е много малко вероятно. БФБ се държи доста по-добре от останалите пазари, но това го отдавам и на липсата на ликвидност по време на месец, когато обичайно има растеж. Част от инвеститорите у нас виждат пресиления спад в чужбина като причина да не затварят агресивно позициите си и дори мислят къде какво да купят. Само сценарият с тежка рецесия може да доведе до криза на доверието към БФБ, но последните загуби правят играчите още по-предпазливи и вероятно българските акции няма да повторят скоро ръста си от началото на годината.
Красимир Йорданов:
Това, което е 95% сигурно е, че в краткосрочен план волатилността на пазарите ще е голяма и ще отшумява бавно във времето. Иначе до края на седмицата очаквам спиране на резкия спад и известно възстановяване на ценовите нива. Интересното е, че българският пазар реагира относително сдържано на разпродажбите в чужбина, като продавачи бяха предимно дребни инвеститори. Владимир Малчев:
Очаквам постепенно успокояване на страстите. Със сигурност би трябвало да видим нови опити за продължаване на низходящото движение и да разберем дали то ще се очертае като корекция или траен тренд. Лично моето мнение е, че ни очаква период на широк рейндж. Не очаквам такъв низходящ тренд и събития, каквито видяхме през 2008 и 2009 година. БФБ е странно място, което в много малък интервал от времето прилича на световните пазари, но с оглед случващото се, колкото и евтини да са доста от българските акции, едва ли можем да разчитаме, че скоро ще видим траен възходящ тренд. Но пък нивата са интересни за покупки и при повече външна стабилност мисля, че бързо можем да възстановим изгубеното през последните месеци.
Иво Толев:
Въпреки че паниката поотмина, страхът от несигурността ще продължи да определя действията на инвеститорите, в това число и тези на БФБ. Това е напълно нормално, тъй като капиталовите пазари отдавна не са еталон за правилност или за рационален инвестиционен подход.
Владислав Панев: Очаквам силно волатилна търговия през следващите дни, като съм оптимистично настроен, че ще приключим годината на доста по-високи от сегашните нива както за международните индекси, така и за SOFIX.
- Застрашено ли е икономическото възстановяване в световен план и у нас?
Гено Тонев:
Нищо не се случва без причина и затова смятам, че следващите месеци ще потвърдят това, което пазара вече ни показа - рязко забавяне на глобалния растеж и/или нова рецесия най-вероятно ще бъдат водещите новини след едно-две тримесечия. Ако това се случи, последиците за България биха били много сериозни, тъй като дори и сега, две години след края на кризата по света, икономиката ни се крепи на ръба главно благодарение на износа и пари по европейските програми. Свиване дори само на едното перо ще означава нова рецесия, която дори НСИ няма как да пропусне.
Цветослав Цачев: Застрашена е илюзията, че щатската и европейските икономики ще се възстановят бързо от кредитната криза. Предстои дълъг период на ограничено кредитиране, намаление на заемите и свито потребление. Пазарите днес са в процес на преоценка на събитията и според мен прекаляват с песимизма си. Лошата новина е, че борсовите загуби имат пряко отражение върху потребителското доверие и инвестиционните планове на компаниите. И те ще допринесат за икономическото забавяне по света. Добрата е, че няма нарастване на лошите кредити в САЩ и опасност от фалит на банкови институции. У нас ускоряване имаше само по отношение на износа, който ще ограничи ръста си. Не смятам, че ще има допълнително повишаване на лихвените проценти и още фалити поради последните събития. Ситуацията заслужава постоянно внимание, защото само в рамките на няколко месеца може да се промени към по-лошо.
Красимир Йорданов:
Докато кризата от 2008 започна от сектора на недвижимите имоти, премина през сложните продукти на финансовия сектор, удари реалната икономика и срина световните пазари, то сегашната ситуация би била по-скоро обратната - неоправдано резкият срив на цените на акциите е много вероятно да доведе или до още по-бавен темп на възстановяване на растежа в САЩ, или до нова рецесия. Има изследвания, които доказват правата връзка между растежа на пазара на акции в САЩ (като фактор) и потреблението в икономиката (като резултат), което представлява около 2/3 от нея. Все пак американските домакинства държат немалък процент от спестяванията си във финансови инструменти. Високата волатилност означава увеличен риск, което прави средата несигурна и влияе задържащо на потребителското и бизнес доверие. Фактът, че напечатаните трилиони от Фед са депозирани в него под формата на резерви над минимално изискуемите означава липса на очаквания, че американската икономика може да генерира необходимия рисково оправдан растеж.
Възстановяването на българската икономика до момента минава през високите темпове на растеж на износа, който противно на много мнения расте не само номинално заради ръста на цените на суровините на международните пазари, но се увеличава и в реално изражение. От тази гледна точка всяко свиване на външните пазари носи риск в краткосрочен план българската икономика да се върне обратно в рецесия. Но може би най-тревожното е, че въпреки макроикономическата стабилност у нас, несигурната среда навън влияе задържащо на инвестиционните потоци към страната, които са крайно необходими за връщане на предкризисните нива на икономически растеж, нарастване на доходите и стандарта на живот.
Владимир Малчев: То не само е застрашено, ами неговата слабост вече е факт. Централните банки и световните политически лидери продължават да не разбират естеството на проблема и съответно решенията им само го отлагат. Тази ликвидност, която се налива под една или друга форма, видяхме, че носи бързо инфлация, която стряска всички. Тя не стига до бизнеса, който и без това вече е доста ликвиден и няма какво да прави с парите си, камо ли да посегне към кредити за някакви инвестиции, които няма да имат желания резултат. Ликвидността още по-малко пък стига до потребителите, които са обеднели, безработни или достатъчно задлъжняли, за да посегнат към нови кредити, с които да купуват имотите, стоките или услугите, произведени от бизнеса. Това за мен е един порочен кръг, от който не се наемам да прогнозирам, как ще се излезе? Единствените по-реални основи, върху които може да стъпи устойчиво световно икономическо възстановяване са развиващите се пазари, BRIC страните и перифериите им, дори т. нар. Трети свят. Друг вариант, но по-дългосрочен са иновациите, новите открития и т.н. Трудно е да се каже дали тези реални фактори ще могат да закрепят възстановяването, което до момента в немалка степен беше на глинени основи.
Иво Толев:
Вероятно ще има икономическо забавяне. Особено чувствително при страните с плътни и зависими отношения от държавите с висок дълг. Въпреки това обаче, тази седмица на „изпускане на нагнетения въздух” беше здравословна за повечето суровини. Това може да спомогне за бързо оттласкване нагоре в реалния сектор.
Конкретно за България - отличните макро показатели са най-добрият буфер за защита и не очаквам особени катаклизми тук. Ще има обаче леко забавяне на възстановителните процеси. Въпреки това, страната ни ще остане с приемливо най-добрите дългови съотношения. В комбинация с евентуално поевтиняване на суровините, това би могло да доведе до нарастване на чуждите капитали, които търсят модерните в момента страни с ниски дългове.
Владислав Панев: Да, има голяма вероятност светът да навлезе в нова рецесия, която обаче би била по кратка и по-плитка от предишната. Това ще бъде съпроводено с повишаване на безработицата и свиване на търсенето на стоки и услуги. При този сценарий очаквам бързо възстановяване, породено от спадащи цени на суровините и допълнително наливане на ликвидност във финансовата система. Междувременно социалните вълнения, като например в арабските страни и Великобритания, вероятно ще обхванат нови региони. В крайна сметка на изхода от кризата ще станем свидетели на инфлация и поскъпване на суровините, както и на изместване на тежестта на световната икономика на изток (нормално е тези, които дължат пари да заживеят с една идея по-зле от тези, които имат да вземат).
08:51 | 11.09.22 г.