Тази напитка се възприема от мнозина едва ли не като символ на Мексико и на мексиканския национален характер. Подобни неточни стереотипи съществуват, но не бива да се отрича, че текилата все пак е тясно свързана с историята и културата на Мексико.
Малко история
Произходът на текилата почти не поражда спорове. В западната част на Мексико има малък град Текила, който е дал името на напитката. Именно тук дон Педро Санчес де Тагли маркиз Алтамира през 1600 година е основал първата фабрика за варене на ракия в своята хасиенда.
Но историята на текилата е много по-древна. Още през VIII-ми век индианците се научили да правят от сърцевината на синьото агаве „пулке”- лепкава, провлачена, пенеста напитка с млечен цвят, с алкохолен градус – от 4 до 6. Трябва да се каже, че в Мексико растат почти 136 вида агаве, но само един от тях – agave teguilana weber azul е подходящ за приготвяне на истинска текила. Агаве се използва, когато достигне 8-10 – годишна възраст, тогава представлява 80-90 килограмова бъчва. На външен вид прилича на огромен ананас, от който стърчат десетки почти двуметрови листа игли. От едно такова растение се получават от 5 до 13 литра текила.
На индианците разрешавали да пият „пулке” само веднъж на четири години в чест на бога на огъня. През останалото време тази привилегия била само за старците и болните. Дълго време „пулке” била единствената алкохолна напитка в Мексико. След това там се появили испанските конквистадори и донесли европейските технологии за алкохолните питиета.
Текилата, или както тогава била наричана „текилно вино”, била направена за първи път от испанците, а през следващите 400 години напитката станала емблема на мексиканския национален характер, продукт, който се отъждествява с историята и културата на страната. Първият производител, който получил официален лиценз през 1795 година, бил Хосе Мария Куерво. Текилата „Jose Cuervo” е съхранена и до днес и по право се счита за най-стара.
На голямата сцена
Първата половина на XIX век, белязана първоначално от борбата за независимост на Мексико, а след това от войната със САЩ, се счита за златното време за текилата. Тя се превъръща в универсална валута за воюващите страни. Но нейното широко разпространение започнало след разцвета на железопътните линии през 80-те години на 19. век. Тогава, завоювайки американския пазар, производителите започнали да изнасят и за Европа. Началото на XX век отново се оказало неспокойно. През 1910 година в Мексико избухнала революция. Тя издигнала на пиедестал своите герои – Панчо Виля, Емилиано Сапата и ...текилата, като символ на националното освобождение.
Световна известност на напитката донесли Олимпийските игри в Мексико през 1968 година, а през 1974 г. мексиканските производители на текила получили изключителното право да използват името „текила” на световния пазар. Днес има над 500 вида текила. Истинската текила, която се произвежда само във високопланинския щат Халиско, трябва да има надпис „Hecho en Mexico”, тоест - „Направено в Мексико”.
Как да я пием
Способите за употреба на текила са твърде разнообразни. Познавачите и ценителите пият текилата бавно, на малки глътки. Тя трябва да е със стайна температура и се поднася в специална малка стъклена чашка с дебело дъно. Тази чашка на испански се нарича „caballito”- малко конче. Сред младежите е популярна „текила бум”- чашата се покрива с дланта и дъното се удря в плота на бара до поява на мехурчета. Възможен е и още един вариант, който се използва в Мексико – „Submarino”- чашка текила се излива в чаша бира. В баровете и клубовете е популярен и способът „лизни –обърни една чашка” с щипка сол, която се близва от дланта, и резенче лимон.
А какви видове текила има
Правителството на Мексико официално е утвърдило 4 вида текила: Blanko, Joven, Reposado, Anejo. Текилата Blanko се нарича „сребърна”- тя е прозрачна и безцветна. Разливат я в бутилки веднага след дестилацията, без да отлежи.
Joven е „златна”- боядисана е с оцветители и е подправена с ароматни добавки. Reposado и Anejo са марки текила, която е отлежала в дъбови бъчви. Отличават се по времето на отлежаване. Reposado престоява в дъбовите бъчви от два месеца до година, а Anejo- от година до 10 години. Познавачите считат, че текилата демонстрира най-добрите си качества, когато е на 4-5-годишна възраст. Между другото, митът за червея в бутилката, който е задължителен за истинската мексиканска текила, не съответства на действителността. Това не е стара традиция, а маркетингова хитрост за увеличение на продажбите в чужбина.
04:38 | 10.09.22 г.