Идеята за училище, в което обучаващите се насърчават да мислят самостоятелно, вместо да следват наложени им отгоре правила и догми, възниква от желанието и стремежа на хората в началото на 20-ти век да разрешат социалните си и културни проблеми на деня.
Малко история
Индустриалецът Емил Молт предлага на австрийския учен и философ Рудолф Щайнер да създаде нова форма на училище, в което да се обучават децата на работниците във фабриката за цигари на Молт „Валдорф – Астория” в Щутгарт.
Щайнер е известен още като създател на антропософията – наука, която има за цел да опише духовните изживявания на човек със същата точност, с която се описват и различните физични и химични закони.
Именно познанията си по антропософия той прилага в новото училище, осъзнавайки, че способността за вземане на самостоятелно решение, за направата на избор и способността на мозъка да запаметява са умения, които могат да се повлияят от нова програма за обучение.
Така през 1919 г. отваря врати първото Валдорфско училище.
Днес
Сега, близо век по-късно, по света има над 1000 училища и около 1400 детски градини, които си поставят за цел да възпитават иновативни, самостоятелни личности с хармонично развити воля, чувства и мисъл.
В България има едно такова учебно заведение и то е детска градина в София.
Личен опит
Александър Томпсън е българин, който дълго време е живял в Германия като малък. Там той попада в училище Валдорф на 12 години. В момента е в България, занимава се с бизнес – собственик е на софтуерна компания.
„Много хора не знаят за Валдорф училищата, дори в Германия, макар че из Европа те са най-разпространени. Родителите, които са запознати с методиката и историята на Валдорф училищата, записват децата си още преди да са родени, желанието детето ти да попадне на такова място е голямо. Валдорф училището, в което съм учил, беше в град Есен, там, където живеехме – извадих късмет. Но други деца са пътували по 50 км, за да стигнат.
- Как се влиза във Валдорф училище?
Приемът става след интервю с родителите и детето, преценява се какви умения и таланти има то и дали ще пасне на сформиралата се вече група. Училищата са частни, ето защо има такса. И тук още нещо интересно – таксата не е фиксирана, тя се определя в зависимост от доходите на родителите.
- С какво тези училища са по-различи от останалите?
Основната характеристика на тези училища е по-индивидуалното отношение към децата – там ти не си едно от стотиците хлапета. Индивидуалността се изразява в това преподавателите да решат на едно дете какви са му талантите и да започнат да работят с него в тази насока. В моя случай например родителите ми работят в опера. Учителите усетиха, че обичам да стоя на сцената, и започнаха да ми дават повече роли, за да се изявявам. Идеята на цялото училище е много интересна, но зависи от класа и децата, които още попаднат там, понякога това е несполучливо. Моят клас беше най-трагичният от цялото училище. Тази система за нас не заработи както трябва - имаше много групички в класа, които не се харесват.
Индивидуалният подход се състои и в това, че когато детето има проблем, то не отива да се оплаче при директора. Там всъщност директори няма. Избираш си преподавател, който ти допада, и контактуваш с него. Ако те е страх да кажеш нещо на родителите си, казваш на него, той се обажда и идва у вас, говорите, или отивате в училището, до такава степен ти е близък.
- Каква е системата на преподаване там? Има ли нещо по-различно от стандартните училища?
Да, има. Учебният процес там е следният: четири седмици всеки ден първите два часа учим един предмет, примерно химия. След 10,30 започват физическо, дърводелство, градинарство, ойритми – това е изкуство да предадеш например едно стихотворение чрез тялото си и движенията си. Там много се залага на работата с ръце, на придобиване на сръчност.
Ние сами сме си правили градината около училището в час по градинарство, гледали сме пчели, правили сме си мед, отглеждали сме зеленчуци. Като свърши този месец започваме с биология, математика и така всички предмети през цялата година.
Има само няколко предмета, които имат нужда от опресняване – от тях имаме по един час на ден всяка седмица – такива са математика, езици. Това се оказва доста полезно, защото не се откъсваш от материята, която ти преподават.
Интересно е също с учебниците. Ние нямахме учебници. В началото на тези четири седмици химия получаваме празна тетрадка с бяла обложка, всичко от екологично чиста хартия, в която записваме уроците си, рисуваме схемите, които другите деца имат готови в учебниците си, и накрая учим от нея за изпита. Това стимулира учениците да внимават в час и да записват, защото после трябва да учат от това, което сами са записали. Имаме контролни, изпити, но ти учиш от своя учебник.
- Как става оценяването?
Малките класове получават свидетелство без оценки. Там пише изречения – през тази година „еди кой си” е успял да усвои материята. Това е за да не се провокира завист между учениците в класа. В края на свидетелството на по-малките обикновено има някакво стихче. През следващата година, преди началото на часа, стават 3-4 деца и казват стихчетата си за хубаво начало на деня. След което свирим на флейта и - после започва часът. От 10 клас нагоре вече има реални оценки.
- Имали ли сте униформи?
Не. При нас можеше да се ходи всякак. Валдорф човекът е против униформите, те ограничават и създават стереотипи, нямаш възможност да проявиш въображението си.
- Как сте прекарвали ваканциите?
Често имахме зелени училища - отиваш някъде, в екологично чист регион, и се занимаваш със земеделие. На тези места местните хора не смогват сами с обработването на земята. Там не може да се пръска, 10 години земята не бива да вижда никакви химикали, за да получи сертификат и за това трябва ръчно да се обработва. Вечер пада голям купон. Винаги е било супер изкарване. Ходили сме с колела с палатки и раници. В друго село пък сме измервали с уреди улиците и разстоянията в селото. И после начертаваме карта на селото, която е с реално приложение.
*От англ. - свободен дух – основополагащата идея при създаването на Валдорфските училища