Стоейки пред Латинската катедрала в Лвов, Лилия Онишенко излага своя поглед към нахлулите руснаци. „Те са варвари. Не се интересуват какво унищожават“, казва тя. „Не съм срещала Хитлер. Мисля, че Путин е по-лош. Той е дявол, не човек“, добавя тя, стоейки в историческия център на един от най-важните европейски градове от културна гледна точка.
Зад нея строителни работници издигат скеле около ренесансов параклис, разказва The Guardian. Фризовете, които показват как Исус е задържан от римски войници в Гетсиманската градина, предстои да бъдат опаковани. Зад ъгъла екип на огромен кран слага дъски по витражите на катедралата.
„Ако изгубим културата си, губим идентичността си“, казва Онишенко, ръководител на дирекцията по защита на културното наследство в общината на Лвов. „Лвов винаги е бил мултикултурен. Поляци, германци, евреи, арменци и унгарци са го изградили. Той е в списъка на ЮНЕСКО“. Допълва, че тя и колегите ѝ работят по дълъг списък на обекти, които трябва да бъдат защитени.
Работници укрепват катедралата в Лвов. Снимка: Pau Venteo/Europa Press via Getty Images
Руската война в Украйна е всестранна катастрофа. Армията на Москва обстрелва гъсто населени градове, убивайки стотици. Над 2,5 млн. бежанци са избягали в най-голямото изселване в Европа от Втората световна война насам. В обсадения Мариопул семействата живеят над една седмица в отчайващи условия без отопление, вода или електричество.
Заедно с тази хуманитарна катастрофа културните активи също са бомбардирани и увредени. Сред тях са музей в град Иванкив, северозападно от Киев, където са изложени десетки творби на украинската народна художничка Мария Примаченко, част от които вече са безвъзвратно изгубени. Миналата седмица руските сили обстрелваха катедралата „Успение Богородично“ в Харков, отделяйки отломки от кораба ѝ.
Във видео от вторник украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Москва е изравнила със земята дървена църква от 19-и век в село Вязивка, в западната Житомирска област.
Много украинци вярват, че този вандализъм не е случаен. В свое есе миналото лято Путин твърди, че Украйна и Русия са били „един народ“, а Зеленски твърди, че крайната цел на Кремъл е да „изтрие“ Украйна като независима суверенна държава. Това включва нейния език, народ и култура, потискани през предишни епохи на русификация.
„СССР бе един голям тоталитарен режим“, казва директорът на музей в Лвов Олга Гончар. „Те се опитаха да направят всичко едно и също. Имаха един вид паметници и един вид артистичен стил със социалистически реализъм. Москва иска да изкорени украинската култура. Тя определя нас и нашата идентичност. Това е спомен за това кои сме“.
Гончар, която управлява градския мемориален музей на тоталитарните режими, казва, че украинските артисти са се противопоставяли на господството на Москва през комунизма и днес. Певци, актьори и музиканти се присъединиха към силите за самоотбрана на Украйна и се борят срещу Русия. Филмовата звезда Паша Лий бе убит преди седмица при бомбардировки над Ирпин, извън Киев.
Група музейни директори започнаха инициатива да изпратят средства на културни работници в страната. Това включва служители на музеи и библиотеки в южни градове като Херсон, който в момента е окупиран от Русия. Нищо не е било изплатено, като сумите от Европейската комисия и други донори са били използвани за купуване на храна, казва Гончар.
„Руснаците са свикнали да живеят в тоталитарен режим. Те са зомбирани. Ние, украинците, ценим критичното мислен“, казва тя. „Идеята, че Русия и Украйна са едно и също, е тоталитарен мит, измислен от Москва. Ленин не ни е измислил. Ние сме различни“. Нейният музей, изграден на мястото на еврейското гето в Лвов, е затворен за посетители, а артефактите са прибрани.
Тази седмица няколко други съкровища на града бяха скрити. Те включват ценна дървена скулптура, на която са изобразени Исус Христос, Дева Мария и Мария Магдалена. Тя е било премахната от Арменската църква от 14-и век в Лвов и е транспортирана в бункер. Скулптурата е била последно местена от мястото си малко преди нацистите да нападнат града през 1941 г. Забележителното е, че историческата архитектура на Лвов успява да оцелее през Втората световна война.
Миналата седмица работници на общината спасиха четири варовикови фонтана, украсени с митични скулптури. Всеки заема ъгъл на стария пазарен площад в Лвов. Нептун и тризъбецът му изчезват под огнеупорна обвивка. Същото се случва с Амфитрита, съпругата на Нептун, както и с Диана и Адонис – дело на германския неокласик Хартман Витвер.
Опаковани фонтани в Лвов. Снимка: Униан
В Киев ситуацията е по-опасна. В седмиците преди войната културният министър Александър Ткаченко предприе мерки, за да запази наследството на столицата. Правителството на Зеленски не бе склонно да премахва изложби, опасявайки, че може да засили усещането за паника. Някои творби сега се оттеглят от галерии, включително арт галерията на Киев с руски шедьоври от 19-и век.
Мария Глазунова, която работи в националния филмов архив в Киев, казва, че градските власти са започнали да показват колекциите си в метростанциите, използвани от местните като убежище от руския обстрел. Те излъчват неми филми и анимации в станцията Дорогожичи.
На други места в страната картината е мрачна. Опасения има и заради съдбата на малък музей, посветен на Антон Чехов в Суми в Североизточна Украйна, където руският писател е прекарал време като млад в края на 19-и век. В близост до музея се водят военни действия, а въздушна атака е убила няколко граждани миналия вторник, включително деца.
Лазар Елунду, ръководител на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, казва, че органът на ООН получава „все повече и повече доклади за унищожаването на културното наследство в няколко града“.
Особена тревога носи Харков, който е определян от ЮНЕСКО като творчески град с „оживен културен живот“, и Чернигов, където градският център от 11-и век бе увреден. „Има много други. Целият културен живот е засегнат и имаме силни опасения какво ще се случи оттук нататък“, казва Елунду.
Опразнена галерия в Лвов. Снимка: Dan Kitwood/Getty Images
Представители на ЮНЕСКО са в контакт с културни специалисти в Украйна, добавя той. „Хората предприемат действия, за да защитят културното наследство. Осигуряваме каквото можем подкрепа. Работи с международните си партньори, за да следим щетите, използвайки сателитни снимки. Ще продължим да събираме професионалисти в сферата на културното наследство, за да създадем заедно план за действие“, казва той.
Елунду описва наследството на Украйна като „важно за целия свят“. Отговорност на международната общност е да направи каквото може, за да защити обектите на световно културно наследство. Освен че това е защита на културното наследство само по себе си, "то ще помогне и на народа на Украйна да се възстанови от травмата след този конфликт“, добавя той.
Доброволци идентифицират и архивират материали от украински културни институции, за да ги спасят за бъдещите поколения. Над 1000 библиотекари, архивисти и изследователи са включени в Спасяването на украинското културно наследство онлайн (Saving Ukrainian Cultural Heritage Online), използвайки комбинация от технологии, за да обходят и архивират сайтове и съдържание.
Обратно в Латинската катедрала звукът на молитва може да бъде чут от няколко странични параклиса – заедно с тропането и бръмченето на бормашина от работници отвън. Пищният интериор в стил рококо с позлата и пурпурни цветове е непокътнат – засега.
„Светът няма да защити въздушното ни пространство. Междувременно ние ще защитим паметниците си на културата“, казва Онишенко.
06:55 | 13.09.22 г.