България се оказа сред либералните държави по налагане на забрани

Пандемията не успя достатъчно ефективно да отвлече вниманието и енергията на държавните органи от прекалените и често абсурдни усилия за регулиране на начина на живот на хората. Динамиката от последните години показва непрекъснато разрастващата се държава, която повишава цените и ограничава свободата. Това става ясно от анализа на Института за пазарна икономика (ИПИ). От организацията представиха четвъртото издание на индекса* на „държавата бавачка“. Терминът е с британски произход се отнася за свръхпротекционистките политики на дадено правителство, които ограничават стопанската дейност и личния избор. Терминът „държавата бавачка“ прави паралел с ролята на управляващите  и бавачката, която се грижи за децата. 

Според класирането България заема по-либерален подход към храната и алкохола, отколкото повечето страни от Източна Европа, но заема твърда позиция по отношение на тютюнопушенето. Няма ограничения за вейпинг на закрито (бездимни цигари) и електронните цигари могат свободно да се купуват и продават на вътрешния пазар, въпреки че трансграничните продажби вече са забранени. У нас данъчното облагане на алкохола е сравнително ниско. Има малко ограничения за рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в строго регулирана форма след 22 часа.

От ИПИ посочват, че у нас регулирането на тютюна е много по-строго. Забраната за тютюнопушене в България е сред най-тежките в Европа, без изключения в барове, ресторанти или работни места и някои ограничения на открито.

Данъците върху тютюна в България обаче са най-ниските в ЕС в брой, но са на второ място след Румъния, ако бъдат изчислени според покупателната способност. През 2017 г. България добавя нагреваемите се тютюневи изделия към Закона за акцизите и данъчните складове и така новите продукти се облагат с данък според теглото на тютюна.

От ИПИ обясняват, че когато през пролетта на 2020 г. бяха въведени първите затваряния, привържениците на по-строгите ограничения във властта се възползваха от възможността да наложат забрани, за които „досега само бяха мечтали“. „В определен момент всеки пети човек по света живееше в държава, където продажбата на цигари и електронни цигари бе незаконна. За известно време една четвърт от световното население живееше със забрана върху алкохола. Тъй като все повече хора бяха принудени да общуват на открито, борците с тютюнопушенето поискаха забрана за пушене на открито. Активисти в САЩ и други страни твърдяха (погрешно), че вейпингът увеличава риска за хората да се заразят с вируса. Магазините за електронни цигари и търговците на алкохол в много страни бяха счетени за „несъществени“. Когато затварянията приключваха, баровете бяха отворени, но в някои страни не им позволиха да сервират алкохол“, уточняват икономистите.

Според проучването на ИПИ на челните места по строгост доминират скандинавските страни и Източна Европа. В другата крайност е  Германия, която получи най-ниския резултат във всичките четири категории на индекса, показвайки най-либерален подход. 

Дванайесет държави вече имат данъци върху захарните напитки, вариращи от пет евроцента на литър в Унгария до 30 евроцента в Ирландия. Няколко страни облагат и изкуствено подсладени напитки. Тринайесет държави облагат течността за електронни цигари (спрямо единайесет през 2019 г.), като данъчните ставки варират от шест евроцента на милилитър в Унгария до 30 евроцента във Финландия и Португалия, обясняват от ИПИ

От института подчертават, че Германия е единствената страна в ЕС, която може да бъде определена като толерантна към пушачите. Предишните претенденти Австрия и Чехия въведоха драконовски забрани за пушене през последните години. Седемнайесет от трийесетте страни в индекса са направили незаконно използването на електронна цигара навсякъде, където пушенето е забранено. Шестнайесет държави имат пълна или почти пълна забрана за реклама на електронни цигари.

Според икономистите обаче вината за непрекъснато разрастващата се държава е изключително най-вече на отделните  правителства, а не на Европейския съюз. ЕС забрани цигарите с ментол през май 2020 г., но не може да носи отговорност за регресивно данъчно облагане, драконовските забрани за пушене и прекомерно регулиране на алкохола и храните. Пропастта между най-свободните държави и най-слабо либералните държави на върха е почти изцяло резултат от решения, взети от техните собствени правителства, като от ИПИ са категорични, че промяна е възможна.

В анализа се посочва, че застъпниците на забраните признават за щетите, нанесени от техните политики, но твърдят, че ползата за здравето е по-висока. Но има малко доказателства, че хората в страните с по-патерналистка политика се радват на по-добро здраве или дълголетие.

„Постигането на икономически растеж ще донесе много по-големи ползи за здравето, отколкото принудителните усилия за контрол на личното поведение със забрани и данъци“, коментират от ИПИ.

*Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Институтът за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България ИПИ е партньор на изданието. Той се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3% –  алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии. Индексът анализира само политики, които имат негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението. Страните с високи оценки са по-малко свободни, а страните с ниски оценки са по-свободни.