Но въпреки че De Beers и Alrosa твърдо отказват да продават по-евтино – дори отхвърлят предложения за покупка при специални условия – по-малките производители намаляха своите цени, посочват запознати. Компаниите, които и преди кризата се бореха за оцеляване, предлагат изгодни отстъпки с до 25% в търговски центрове като Антверп, допълват източниците. А това може да затрудни големите в бизнеса да привлекат крупни купувачи.
Как ще изглежда кривата на възстановяването?
Управлението на наличностите е постоянно главоболие за диамантената индустрия, откакто на монопола на De Beers бе сложен край. Компанията прекара първото десетилетие на новия век с резерви за 5 млрд. долара, като количествата нараснаха по време на финансовата криза и отново през 2013 г.
Всеки път разпродаването на наличността предизвиква застояване на продукция от вече обработени камъни, което на свой ред увеличава натиска върху компаниите за обработка, търговците и производителите.
Този път обаче ситуацията може да се окаже дори още по-трудна. Тази част от бизнеса така или иначе страдаше още преди пандемията, а търговията на дребно е един от секторите, който пострада най-тежко от антивирусните мерки.
От Alrosa заявиха в петък, че наличностите от диаманти може да нараснат до 30 млн. карата до края на годината, горе-долу колкото годишното й производството. Компанията обаче отказа да даде стойност и заяви, че се надява да намали тези количества до 15 млн. карата в рамките на три години.
Въпреки това не липсват и някои признаци за възстановяване. Китайските търговци на дребно заработиха отново, а в Индия властите позволиха производителите да подновят дейността си в град Сурат – хъб за компаниите за обработка, макар и само на 50% от капацитета.
Производителите купуваха усилено през първите два месеца на годината с надеждата, че предстои възстановяване на пазара. Но след като центровете за обработка останаха затворени през следващите два месеца, инвентарът се очаква да остане до юли или август, което не поражда голяма нужда от покупки сега.
„На този етап е трудно да спекулираме как ще изглежда кривата на възстановяването“, посочва Аниш Агарвал от Gemdax. „Това, което не очакваме, е незабавен скок на потребителското търсене.
преди 4 години Да го раздават на бедните щом се е стигнало дотук. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Всъщност всичко е въпрос на лична оценка кое каква стойност има.Занеси картината на Рембранд в Африка и ще видиш каква стойност ще има. :)))За мен всъщност тя би имала същата стойност, както и една картина от художник, рисувал морето в Созопол, например. Същия принцип, като диамантите, някой е решил, че са ценни.За мен технологията е ценност, това, което развива човечеството, средствата и ресурсите за живот на хората, а не дрънкулки или картини, набедени за много ценни.Въпрос на гледна точка. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Тия, които твърдят, че нещо имало стойност ако се използвало в индустрията, явно са сбъркали посоката. Това, което прави индустрията има някаква стойност само ако се търси от хората. А дали хората ще го използват или само ще му се любуват или пък само ще се хвалят си е работа на хората (когато не са заети с работа в "индустрията"). То по тази логика изобщо луксозни или униклни неща изобщо не са нужни. И една ватенка стига. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Не съм съгласен, че активите имат стойност само ако се използват в индустрията. Някои неща са ценни заради самите себе си. Една картина на Рембранд няма никакво приложение в промишлеността, но въпреки това е безценна. Според мен, трябва да преразгледаш критериите си за стойност. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години и децата разбраха, че диаманти има в изобилие, просто не се пускат на пазара...а при тези абсурдни цени пък изобщо - кой ще дава такива ненормални пари за камъни при задаващия се глад отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Зад златото, биткойна и хартиените пари всъщност има само едно нещо, което ги прави да изглеждат, че имат стойност - и това е доверието на потребителите.Без доверието, тяхната стойност е нула.В сравнение с актив, като среброто, което с или без доверие, са ползва в индустрията. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Това е така, диаманти и злато се купуват, за съхранение на стойност, НО в случая обсъждаме, че това "съхранение на стойност" всъщност е масова манипулация, че реално неизползваеми метали и камъни имат стойност, при положение, че не се използват за почти нищо.А мисленето на потребителите се променя, утре, когато решат, че камъчетата и метала, (който всъщност се намира доста повече от много редкоземни метали) че не струват толкова, зад тях няма никакъв друг фундамент, който да ги подкрепи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Диамантите и златото се търсят не заради приложението им в промишлеността, а по други причини. Предлагането им е ограничено, поради което те не губят от стойността си във времето, а цената им спрямо теглото е много висока и могат лесно да се съхраняват и пренасят. Това ги прави идеални средства за съхраняване на стойност. Но има и разлика все пак, докато предлагането на злато е ограничено от това, че добивът му е труден и скъп, при диамантите съвсем не е така. Добивът и търговията с диаманти е в ръцете на картели, които изкуствено ограничават предлагането. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Освен това среброто има почти същите качества, като златото, но е около 100 пъти по-евтино. Много нови технологии го включват и тн., среброто има голямо бъдеще в индустрията и ако освободят инвестиционното сребро от ДДС, като златото, ще го купуват и за инвестиция. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 4 години Така е ! Среброто например се използва много повече над 80% в икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар