Шапка, която вероятно е принадлежала на Адолф Хитлер, е продадена за 50 000 евро (55 300 долара) на онлайн търг в Мюнхен в сряда. Заедно с редица други нацистки лотове шапката е закупена от инвеститора Абдала Чатила, който я дарява на израелската организация за набиране на средства Керен Хайесод.
Пазарът на нацистки артефакти е голям и очевидно се разраства, подсилен от няколко аукционни къщи, сред които Alexander Historical Auction в Мериленд и Hermann Historica в Грасбрун близо до Мюнхен, които поеха търговията, отхвърлена от най-добрите аукционни къщи като Sotheby's и Christie's и дори от eBay, съобщава Bloomberg.
Автентичността на много от предметите на този пазар е силно съмнителна. Миналия месец голяма находка от нацистки артефакти, открити в Аржентина, бяха на крачка от излагане в музея на Холокоста в Буенос Айрес. Но това не се случи, тъй като беше установено, че те са фалшиви - специално изработени за продажба на хора, които колекционират подобни вещи.
Барт Ф.М. Дроог, холандски разследващ журналист, който следи търговията с такива стоки, се съмнява, че шапката, продадена в сряда, наистина е принадлежала на Хитлер. Но големият брой нацистки артефакти като акварели на Хитлер и дрехи на неговата партньорка Ева Браун, както и цените, които получават, говорят за оживено търсене. Индустрия с фалшификати не би се появила, ако не съществуваше такова търсене.
Собствениците на аукционната къща настояват, че купувачите им не са симпатизанти на нацистите. „Най-големият дял на купувачите, които придобиват подобни предмети от нас, са музеи, държавни колекции и частни колекционери, които изучават темата старателно“, заяви Бернар Пачър, собственик на Hermann Historica, пред Gerrman TV Station NTV. "От нас зависи да попречим на грешните хора да се сдобият с предметите от Третия райх", добави още той.
Освен аукционнните къщи обаче малко хора имат представа кои са купувачите всъщност. Но някои от частните колекционери на свързани с нацисткото движение артефакти са известни.
Например мултимилионерът от Великобритания Кевин Уотрофт притежава 88 танка, спи в леглото на Хитлер и се възхищава на „окото за качество на фюрера“. Починалият през 1992 г. Хенри Фредерик Тийн, Маркиз на Бат, оставя след себе си огромна колекция от нацистки предмети. Покойният аристократ е бил ветеран от Втората световна война, но също така е определян като почитател на Хитлер. Отричащият Холокоста Дейвид Ървинг също е имал нещо като колекция, свързана с Хитлер. След като обявява несъстоятелност през 2002 г., той се опитва да продаде някои предмети онлайн, включително бастуна на нацисткия лидер.
Част от интереса към нацистките артефакти идва от Китай и други азиатски страни, където нацистките зверства са по-далечна и абстрактна история, отколкото в Европа и САЩ, казва Дроог.
Но като цяло информацията за купувачите на този пазар, където хиляди артикули сменят собствениците си всяка година чрез търговете и извън тях, е оскъдна.
Въпреки желанието да се противодейства на попадането на артефактите в грешни ръце, Пачър казва, че „практически е невъзможно да се предотврати възможността хора с „грешна идеология“ да попаднат сред купувачите".
Стандартният аргумент срещу търговията с нацистки артикули е, че дори и те да бъдат запазени, е неморално да се търгува с тях и да се генерира печалба. Равин Менахем Марголин, председател на Европейската еврейска асоциация, е написал писмо до Hermann Historica по-рано този месец с молба фирмата да отмени продажбата на нацистки предмети, защото „някои неща, особено когато са толкова метафорично напоени с кръв, не трябва да бъдат търгувани".
Hermann Historica обаче игнорира призива на Марголин. В Германия е законно да се продават нацистки предмети с аргумента, че някои от тях, особено документи, трябва да бъдат запазени за исторически изследвания. Забранени са единствено нацистки символи като свастиката.
„За мен е изключително важно предметите от тази болезнена историческа епоха да не попадат в грешните ръце“, каза в съобщение до медиите Чатила, който купи шапката на Хитлер. „Исках да закупя още лотове, но за съжаление не получих всички оферти.“
Ако Германия е сериозна в разкаянието си за своето нацистко минало, би трябвало да принуди аукционните къщи да разкрият имената на купувачите на нацистки предмети. В слуачай, че това са музеи или студенти, изучаващи историята на Третия райх, не би било проблем те да бъдат публично назовавани. Уиткрофт, който не е историк, не крие страстта си към нацистките обекти например. Ако купувачите търсят анонимност, може би има нещо подозрително в техния интерес.
Би било справедливо, ако новите собственици на артефактите, които Чатила не успя да придобие в сряда, отговорят на всички въпроси на германските власти и на медиите за своето хоби.
Подобно изискване може да превърне търговията с нацитски предмети в черен пазар. Но тогава директните продажби на музеи и установени колекции няма да бъдат възпрепятствани. Що се отнася до останалата част от пазара – тя може би не заслужава легитимността, която аукционите й оказват.