Има градове, които ви карат отново да се учите да ходите. Истанбул е един от тях. Плътно наредени коли по тротоарите, неравни плочки по стръмните криволичещи улици, безкраен поток от хора в квартал Бейоглу, на улица „Истиклял“, край отрупаните със стоки магазини на Капалъ Чарши или Пазара на подправките, фучащи автомобили, за които пешеходните пътеки са само досадна подробност от пътната маркировка.
Всичко това превръща придвижването в Истанбул в постоянно ходене с препятствия. Миг невнимание и може да настъпите опашката на някоя от многобройните улични котки, да съборите старателно подредените плодове на щандовете за вода и сокове, да блъснете възрастна дама или да паднете в шахта.
Но разходка из пъстрата плетеница от улици в града със забит в земята поглед също не е препоръчителна, защото така гарантирано ще пропуснете или минаре, което се подава зад магнолия, или архитектурен детайл от славното минало, когато Истанбул е бил столица на четири империи, или възрастен мъж, който умело си проправя път сред множеството, стиснал кръгъл поднос с пълни чаши за традиционния следобеден чай.
Истанбул мирише на подправки, море и печени кестени. Огласян е от корабни сирени и призиви за молитва, носещи се от стотиците джамии. Вибрира с шумовете от живота на 15-те милиона души, които го наричат свой дом.
Ако пък сте един от над 40-те милиона туристи, които всяка година посещават града, много е вероятно да се превърнете в лесна плячка на някой от многобройните амбулантни търговци, кръстосващи улиците му със стоката си на гръб: „My friend! Where are you from? English? Deutsch?“. Искат да ви продадат риза, часовник, парфюм или поне да лъснат обувките ви. Разминавате се със забулени жени, за които е обида, ако ги погледнете, и с жени с къси поли, за които е обида, ако не ги погледнете. С мъже, облечени скромно в груби памучни дрехи, и с такива в скъпи костюми, бързащи за поредната делова среща. Всички рамо до рамо в огромния, пренаселен, мръсен, опияняващ град, едновременно стар и съвременен, процъфтяващ и порутен, западен и екзотичен, източен и затова някак познат.
Предстоят 72 часа на пълно потапяне в някои от сладостите на живота на най-големия турски град.
Хотел Pera Palace
Когато отваря врати през 1892 г., хотел Pera Palace е най-модерният в Истанбул – единствената електрифицирана сграда в града освен дворците на османските султани, единствената с течаща топла вода, първата с електрически асансьор, който е и едва вторият в Европа (другият се намира в Париж). Всичко това в името на удобството и лукса на пътуващите в „Ориент Експрес“, за които Истанбул е последна спирка. Хотелът е любимо място за отсядане в града на известни писатели като Иън Флеминг, Умберто Еко, Греъм Грийн. Ърнест Хемингуей, който пристига в Истанбул през 1922 г. като военен кореспондент на канадския вестник Toronto Daily Star, за да отразява края на Гръцко-турската война, също се настанява в Pera Palace.
Никой друг известен писател обаче не е толкова силно свързан с хотела като Агата Кристи. Според легендата тя написала черновата на най-известния си роман – „Убийство в Ориент Експрес“, в стая 411 на Pera Palace. Друга легенда разказва, че в стаята бил скрит ключът към разгадаването на най-голямата мистерия в живота й - по-конкретно към голяма кутия с тайния й дневник, в който Кристи разказва за загадъчното си изчезване за 11 дни в края на 1926 г.
Ключът действително е открит под прага на стаята, но не и кутията с дневника, така че странният епизод от живота на най-известната писателка на криминални романи в света, за който тя отказва да говори до смъртта си, остава неразгадан. Днес стая 411 е една от най-популярните в хотела, така че желаещите да се настанят в нея трябва да направят резервация много рано (и да са готови да се разделят с минимум 300 евро на нощ). Стаята, в която е запазено копие от пишещата машина на Кристи, е заета, не можем да я разгледаме, но за утеха получаваме ключ с номер 411 във формата на USB, „отключващ“ тайните от историята на хотела.
В стая 101 обаче няма посетители, защото е превърната в музей. Това е стаята, в която винаги отсядал Мустафа Кемал Ататюрк и където се намирал оперативният му щаб в Истанбул.
Издържана в любимия бледорозов цвят на основателя на Турската република, тя пази негови лични вещи, книги, подаръци, вестници и списания.
Решението за превръщането й в музей е взето през 1981 г. по повод 100-годишнината от рождението на Ататюрк и днес е отворена за посещения между 10 и 11 ч. сутринта и между 15 и 16 ч. следобед всеки ден.
Петзвездният Pera Palace е привличал още един куп видни личности от политиката и шоубизнеса. Уинстън Чърчил, Грета Гарбо, крал Едуард VIII, Мата Хари, Алфред Хичкок, Джаки Кенеди Онасис, За За Габор, която според слуховете имала връзка с Ататюрк, също са били сред видните гости на хотела.
През 2010 г. притежаваната от държавата грандама на истанбулските хотели е „подмладена“ с ремонт за 23 млн. евро, но в 115-те й стаи, където цените на нощувките варират между 230 и 4000 евро, са запазени около 300 от оригиналните им мебели. Днес стаите, в които са отсядали знаменитостите, носят табели с имената им, а споменът за тях се пази и в новото меню с „исторически коктейли“ на пищния Ориенталски бар в Pera Palace – „Уважение към Хемингуей“, „Последният изстрел в Ориент Експрес“, „Загадката на Агата“.
Часовете между 15 и 18 във фоайето на хотела пък са запазени за следобеден английски чай, само че изведен до висините на угощение с безкрайно разнообразие от сандвичи, торти, сладки.
След него със сигурност ще ви се прииска или кратка дрямка в хотелската стая или разходка по тесните и криволичещи улици на квартал Бейоглу, където се намира Pera Palace.
23:37 | 13.09.22 г.