Бързата храна в САЩ - по-голяма, по-солена и с повече калории

Последното десетилетие е изпълнено със сътресения за американската хранителна индустрия, белязана от бунт на потребителите срещу генетично модифицираните храни, изкуствените ароматизатори, захарите, яйцата от несвободни кокошки и трансмазнините, пише онлайн изданието Quartz.

Исканията на хората задействаха колелото през последните години. Те принудиха големи производители на храни да се откажат от някои от най-популярните си продукти, накараха производители на яйца в Айова да променят операциите си, а производителите на безалкохолни напитки – да се бранят от данъци върху напитки с добавена захар. Сега индустрията трябва да работи в нова реалност, в която потребителите имат повече власт от всякога публично да променят хранителната система.

Но има едно изключение.

Въпреки че много компании се подчиниха на желанието на потребителите за по-добра храна, американските гиганти в областта на бързото хранене се отклоняват от тенденциите. През последните 30 години, в които американците настояваха за по-малко сол и опитваха да ограничат приема си на калории, фаст фууд веригите са им сервирали повече сол, увеличили са размера на храните и са добавила калории в тях, показва ново изследване на Journal of the Academy of Nutrition and Dietetics.

Между 1986 г. и 2016 г. размерите на порциите на десетте най-големи вериги за бързо хранене са се увеличили с 39 грама, с 90 калории и са добавили 13,8% повече сол. Гарнитурите като пържени картофи са прибавили около 42 калории и близо 12% повече сол. А средната порция на десертите е скочила със 72 грама, добавила е 186 калории и 3,6% повече сол.

Изследователите си поставили за цел да проверят как фаст фууд индустрията е променила храните си през последните три десетилетия. Те анализирали менюта от 1986, 1991 и 2016 г. на Arby’s, Burger King, Carl’s Jr., Dairy Queen, Hardee’s, Jack in the Box, KFC, Long John Silver’s, McDonald’s, и Wendy’s. Авторите на изследването признават, че някои от тези вериги са добавили варианти със салати в менюто си, но това не повлияло на цялостната насока на здравния профил на храните в менюто.

Големият брой калории не означава непременно, че храните са лоши за здравето. Това изтъква и основателят на Panera Bread Рон Шайч в интервю през април 2017 г. за Wall Street Journal: „Потребителите знаят, че има добри и лоши мазнини, добри и лоши протеини“.

Авторите на новото изследване обаче казват, че затлъстяването се е превърнало в бреме за общественото здраве, така че ресторантите трябва да обмислят да предлагат по-малки версии на храните в менюто си. Те също така посочват необходимостта от въвеждане на данък „калории“ – противоречива идея, която със сигурност ще предизвика остро противопоставяне от индустрията, ако регулаторите я обмислят сериозно.