Защо Нета Барзилай победи на Евровизия?

За пореден път ужасна музика победи на конкурса за песни на Евровизия. Поне ако питате миналогодишния победител Салвадор Собрал. Португалецът бе запитан няколко дни преди финала какво мисли за 25-годишната израелка Нета Барзилай, която бе един от големите фаворити. „Youtube ми препоръча песента", каза Собрал, „затова натиснах копчето и после се появи тази ужасна музика".

Песента на Нета Toy (в превод "Играчка"), тази очевидно толкова ужасна песен, започва с „Rrriii, ouch, hey, hmpf, laaa“ - oчевидно мъчение за нежния джазмен Собрал. Живописна експлозия от хриптене, гадаене - и пилешки звуци. Звучи ли лудо? Точно такова е. Та прав ли е Собрал? Наистина ли всичко си продължава по старому в европейския музикален конкурс?Ни най-малко, пише в свой коментар за Sueddeutsche Zeitung Юлиян Дьор. 

Нета Барзилай и нейната песен "Toy" са заслужените победители на тазгодишния конкурс. Защото младата израелка е единствената, която успя тази вечер да покаже онова, което е в основата на всеки наистина добър поп: музика на висотата на времето си, както в музикално, така и в съдържателно отношение. След интрото се появява и силното начало: „Погледни ме, аз съм красиво същество", пее Нета. След това песента се разтърсва, а над синкопирания ритъм се появява съобщението: „Момчета, сега ще ви науча нещо“. И по същия безкомпромисен начин като ритъма, който разтърсва тази песен, звучи и текстът: „Не съм твоя играчка, глупаво момче", се казва в припева. Можеш ли да измислиш по-хубави и по-ясни послания през първата година след движението „Me Too" - за всички, които се съмняват, точно на голямата сцена на Евровизия, проследена от милиони? 

Такова ясно послание, разбира се, предизвиква несъгласие. В Twitter например то стартира малко след победата на Нета: Мразещите жените, мразещите израелците.... Обвиняват я в културно присвояване. Приемането на елементи от културата от членове на друга културна група се възприема като дискриминационно. В случая на Нета: кимоноподобното ѝ сценично облекло, азиатските кичури, връзките с К-поп и музикалните арабески.

Такава критика обаче забравя, че поп музиката винаги е амалгама, че не работи без присвояване. Попът е сплав, в която се събира всичко - кимоното и присвитите очи, к-поп и ориенттът, и създава новото от сливането на старите неща. Същата тази сплав на индивидуализма представлява и самата Нета Барзилай, родена през 1993 г. в Ход-ха-Шаро́н,  град на североизток от Тел Авив. Когато получи трофея на награждаването, тя извика в микрофона: „Благодаря ви много, че избрахте многообразието! Благодаря ви, че приехте различията! Благодаря ви, че празнувахте разнообразието!" 

It's fine that you don't like Netta but can you please stop bodyshaming her? You're getting blocked if I see another "fat bitch" or another insult related to her weight here.

Самата Нета празнува правото на всеки един от нас да бъде и да живее както той или тя иска. Toy е манифест на свободата и самоосъзнаването, похвала на различието. Композитор на песента е Дорон Медали. 40-годишният е един от най-успешните израелски писатели на хитове. През последните години Медали написа два пъти песента за страната си за конкурса. Най-известната песен на Медали е "Тел Авив", изпълнявана от американския певец от израелски произход Омер Адам - продуциран като промоционален видеозапис за гей и лесбийския парад в Тел Авив.

Антиизраелското движение BDS вижда в Нета Барзилай само един смокинов лист - израелски агент, който се застъпва за равенството, за да прикрие тежкото положение на палестинците в страната. Ето защо организацията призова за бойкот преди гласуването: "Нула точки за израелската апартейдска песен". Този призив очевидно нямаше никакъв ефект. В Лисабон надделя европейският дух на солидарността. Лозунгът на тазгодишния конкурс беше "All Aboard!" (Всички на борда). Е, по-добър победител от Нета едва ли би могъл да съществува, заключава Дьор.