От бразилски госпел до пуерторикански регетон и холандски хип-хоп - музикалната стрийминг компания Deezer обикаля света, за да търси пропуски на пазара на музика, благодарение на които може да оцелее и чрез които да се конкурира с играчи като Spotify и Apple, пише в свой анализ Ройтерс.
Френската фирма почти не може да се надява на успех, изправяйки се пред доста по-големи конкуренти на масовия пазар, където циркулират изпълнители като Тейлър Суифт и Ед Шийрън.
Вместо това тя се фокусира върху местни музикални жанрове на бързо развиващи е, често неанглоезични пазари – области, в които смята, че може да получи преднина. Тя е таргетирала местните слушатели, докато се опитва да се позиционира сред глобалната аудитория като „готина“, не мейнстрийм алтернатива.
Като част от тази стратегия тази година компанията стартира Deezer Next, инициатива, в рамките на която кара местни екипи от „редактори“ да откриват таланти в нишови жанрове и да създават оригинално съдържание – всичко в това в стила на Netflix.
Целта е не само да направи каталога си по-различим, но и да намали зависимостта си от звукозаписните компании, които взимат лъвския пай от приходите от стрийминг услугите. Тя има 40 редактори по целия свят, а в момента търси нови, които да наеме.
Главният изпълнителен директор на Deezer Ханс-Холгър Албрехт заяви, че компанията ще се насочи към избрани пазари в Латинска Америка, Азия и Африка, където Spotify все още не доминира. Сред тях се нареждат Гватемала, Боливия, Парагвай, Колумбия, Нигерия, Сенегал и Южна Африка.
"Силно вярвам в локализацията на съдържанието“, коментира той. „Въпреки че Spotify е фокусирана предимно върху плейлистите, ние залагаме на отличаването чрез местно съдържание, а това ни помогна да станем номер едно в госпела в Бразилия“.
Но намирането на път към печалбата е важна задача за генериращата загуба компания.
Тя има подобна безплатна услуга като тази на пазарния лидер Spotify, чрез която привлича потребители, предлагайки им безплатно съдържание, включващо реклами. Пълната услуга е без реклами струва 10 долара месечно. Въпреки че има само 12 млн. активни потребители, от които 9 млн. си плащат, Spotify разполага с цели 60 млн. абонати, които плащат. Освен това Deezer генерира едва една десета от годишните приходи на шведската фирма, които възлизат на 3 млрд. долара.
Deezer, която е контролирана от милиардера инвеститор Лен Блаватник, все пак инвестира десетки милиони евро в местно съдържание. Нейната стратегия е базирана на залога, че музикалният стрийминг ще продължи да расте значително, за да надмине всички други форми на слушане на музика.
Пазарът на платен стрийминг се очаква да нарасне с 16 на сто до 28 млрд. долара до 2030 г. от гледна точка на годишните приходи според Goldman Sachs.
"Стриймингът е много млад пазар, имаме едва 10% глобално покритие, така че все още има много голям потенциа“, коментира Албехт.
Spotify е на загуба, но въпреки това е оценена на 13 млрд. долара заради пазарния си потенциал, както и заради очакванията на инвеститорите, че бързо растящата база от потребители ще ѝ позволи да договори по-добри сделки със звукозаписните компании.
Компанията, която е особено популярна сред младото поколение, обмисля първично публично предлагане през тази или следващата година, а Алберхт твърди, че Deezer също може да обмисли възможността за листване.
01:54 | 12.09.22 г.