Зад тежко подсилена врата на Stack’s Bowers – галерия за редки монети в Ню Йорк, усмихнати продавачи показват скъпоценните си предмети, внимателно подредени в обикновени стъклени витрини. За неопитното око монетите може да изглеждат като джобни пари. Нумизматите, които изучават историята и изкуството на старите пари, обаче възприемат добре запазените монети за естетически шедьоври, които струват в пъти повече от номиналната им стойност. На търг, организиран от Stack’s Bowers на 31 март, един американски цент от 1793 г. бе продадена за 940 хил. долара, превръщайки се в най-скъпото пени в историята, разказва The Economist.
Индекс на алтернативни материални класове активи, компилиран от консултантската компания Knight Frank, показва, че възвръщаемостта от редките монети за 10-те години до края на 2016 г. е била 195%, лесно побеждавайки изкуството (139%), марките (133%), мебелите (-31%) и индекса S&P 500 (58%). Монетите са по-лесно преносими от картините или мебелите и имат по-високо съотношение на стойност спрямо обем. Марките може и да са по-леки, но, дойде ли денят на Страшния съд, не могат да бъдат претопени в нещо друго.
Пазарът на редки монети обаче отдавна има проблем с репутацията. Това, което различава изключително ценната монета – блясъкът, остротата на детайлите, нюансите и износването от носене – е незабележимо за необученото око. Затова от десетилетия насам непочтени търговци на монети мамят инвеститорите, карайки ги да плащат стотици долари за монети с ниско качество или дори за фалшиви.
Беззаконнието на пазара приключи през 1986 г., когато първият независим сертифициращ орган на монети – Professional Coin Grading Service (PCGS), базиран в Калифорния, е основан, за да проверява автентичността и качеството. Оценявайки всяка монета по скалата от 1 до 70, PCGS направи пазара прозрачен, повишавайки доверието на инвеститорите и обема на продажбите. Днес глобалните продажби на редки монети се оценяват на между 5 и 8 млрд. долара годишно, като 85% от пазара е в САЩ. Толкова важна е станала оценката от трета страна, че почти всички редки монети, продавани на търг тези дни, биват оценявани и запечатвани в сертифицирани пластмасови кутийки или от PCGS, или от основния му конкурент – базираната във Флорида Numismatic Guaranty Corporation (NGC).
Някои обвиняват самата система на оценка за високата възвръщаемост. Инвеститорите се придържат към определената оценка: дори повишаването ѝ с един пункт може да удвои или дори утрои цената на дребно на монетата. Сребърен долар от 1884 г., изсечен от хазната в Сан Франциско, например, се продава за 19 500 долара при оценка от 62 точки, но цената се вдига до 65 хил. долара, когато получи 63 точки.
Процесът на оценяване е субективен – критериите включват дори показател дали монетата привлича погледа. Скот Травърс, търговец на монети в Ню Йорк, казва, че инвеститорите понякога пращат една и съща монета 10 или 20 пъти на същата компания с надеждата да получат по-висока оценка. Всичко това води до стабилна „инфлация в оценката“, която бива приветствана от инвеститорите. В дългосрочен план обаче по-големият брой на монетите с висока оценка със сигурност ще потисне цените. Вече се появяват дори нов вид „оценяващи на оценяващите“, които се надяват да внесат известна дисциплина, оценявайки постоянството на двата първични сертифициращи компании.
11:27 | 14.09.22 г.