2016 е била добра година за българското игрално кино. Общо 14 български игрални филма дебютираха в кината, а това е рекорден брой в новата история на киното ни, коментира кинокритикът Александър Донев. През тази година е имало с една премиера повече, отколкото през 1991 г. - годината, в която беше премахнат държавният монопол в киноразпространението и в системата на държавните дотации в киноиндустрията.
Четири от новите български филми - “Безбог”, “Слава”, “Христо” и “Пеещите обувки” - получиха награди от реномирани световни фестивали, допълни Донев.
По думите му от въпросните 14 филма 12 са финансирани от Националния филмов център, а два - с други средства. Само един от тях постигна истински зрителски успех, след като беше гледан от 100 хил. зрители. Става дума за ученическо-учителската драма “11 “А”. Веднага след него се нареди “Каръци” с 30 хил. посещения в кината. Доста по-скромно са се представили “Маймуна” и “Летовници” - с по около 15 хил. продадени билета. Останалите 10 заглавия взети заедно пък имат под 30 хил. Според Донев това подсказва за продължаващата криза в комуникацията на новите български игрални филми с националната публика.
“Най-тъжното е, когато се види, че става въпрос не за нежелание да се търси връзка с публиката, а за неумение да се говори с езика на съвременното популярно кино. Тук главната отговорност носи системата за подбор на проекти, която не може да разпознае бъдещите филми, които имат потенциал да стигнат до зрителите. А когато няма условия за развитие на зрителското кино, в перспектива това води до прекъсване на връзката между публиката и националните филми въобще”, коментира още той.
Според Донев се забелязва определена художествена тенденция в най-успешните фестивални филми - “Безбог”, “Слава” и “Христо”. И трите са нискобюджетни, говорят остро критично за съвременната българска действително и ясно идентифицират причините за духовната и икономическата криза в днешното българско общество.
“И трите филма нямат потенциал за голям зрителски успех, но те говорят на филмовия език, който е характерен за съвременното световно кино”, коментира експертът.
Зрителите предпочитат филми, в центъра на които стоят истории за герои в младежка и тийнейджърска възраст. Според Донев това е нормално, защото тази публика преобладава в киносалоните.
Същевременно в документалното и анимационното кино е трудно да се говори за нови ярки филмови явления у нас. Причината е непровеждането на традиционния за последните пет години фестивал за тези видове кино “Златният ритон”.
“Официалното обяснение за неговото несъстояване през 2016 г. е липсата на финансиране, но същностната причина е зле прикритото пренебрежение към анимацията и документалното кино и липсата на адекватна политика за тяхната популяризация. Все повече изчезва контекстът за възприемането и оценката на този тип филми”, посочва Донев.
Въпреки успехите продължават проблемите с разпространението на българските филми и с недостига на средства за киното. Донев смята, че проблемът не се крие в нежеланието на кината да показват новите български филми, а в разминаването на голяма част от тях с масовата филмова публика.
Според Донев всяка сериозно работеща филмова индустрия се стреми към здравословен баланс между фестивално успешните и зрителски популярните филми. Но в България преобладават вторите. Най-големият проблем е, че съществува и голяма група заглавия, които не успяват да постигнат успех нито в международен план, нито у дома. Средствата, инвестирани в тях, до голяма степен изглеждат загубени.
“За съжаление, все още твърде малка част от филмовата общност осъзнава тази ситуация като проблем за българското кино. Струва ми се, че през последните няколко години в българското кино беше изгубена енергията за промяна - съществува голяма инерция и конформизъм. В приоритет се превръща осигуряването с всички възможни средства на финансирането на собствения проект, а не съдбата на българското кино и неговият образ в лицето на обществото”, коментира Донев.
По думите му работната група за промяна в Закона за филмовата индустрия, свикана преди повече от година, не е подготвила и представила за обсъждане никакво съществено предложение.
“Необходима е радикална промяна във възгледа какво трябва да бъде българското кино. Отправната точка не трябва да е вчерашният и днешният ден, а перспектива от 15-20 години напред. За съжаление, не виждам никакви положителни сигнали в тази посока. Не чувствам и особена тревога във филмовата общност, че състоянието на българското кино не вдъхва големи надежди за бъдещето”, посочва експертът.
/БТА/
00:46 | 14.09.22 г.