Мръсната страна на Рио

Всяка сутрин Дилмар държи слънчев чадър в ръката си. Би могъл да бъде и обикновен чадър за дъжд – не е съвсем ясно, защото в Рио в последно време вали всеки ден. На чадъра са изобразени най-красивите забележителности – статуята на Исус, Копакабана, Маракана. Чадърът струва около 6 евро. В куфара на Дилмар има още ключодържатели, отварачки за бутилки, магнити за хладилници. По-евтини са, отколкото на други места, например пред самата статуя на Исус, където цената е петорно по-висока, казва момчето.

Може да приемем, че Международният олимпийски комитет (МОК) и организаторите на олимпийските игри не харесват Дилмар. Те искат посетителите да купуват техните ключодържатели, отварачки и магнити – от официалния олимпийски мегамагазин, а не от куфара на Дилмар. Но не е само това. Преди всичко самият Дилмар пречи. Ризата му със сигурност е твърде мазна и мръсна за тях, очите му са хлътнали твърде дълбоко, дрехите му - малко прекалено натрапчиви. Дилмар драска върху красивия олимпийски свят. Димлар е просто твърде реален.

Той е поставил своя мобилен щанд пред един от хотелите, които МОК е запазил за журналисти, доброволци, допинг ченгета и други свързани с олимпийските игри хора. Тоест - за хората, които се сблъскват възможно най-малко с живота в приемащата страна, а със сигурност - не и с нейните проблеми. Те би трябвало да останат сред себе си и да се движат само с олимпийските автобуси от хотела до олимпийските писти на Олимпийския стадион или в олимпийския пресцентър, пише в свой анализ германският Die Zeit.

Често Олимпиадата е сравнявана с космически кораб. На всеки две години той се приземява някъде и след две седмици той отново се изстрелва, а след това се приземява отново. Следващият град, същото събитие. Всичко винаги изглежда едно и също - лъскаво и гладко. Това е и една от причините, поради което името на града винаги е на логото – за да не забрави никой кой точно град вижда по телевизията. 

Тази година обаче положението е много по-сложно. Ако в градове като Лондон или Сочи космическият кораб изглеждаше излишен, приземяването му в Рио де Жанейро е безотговорно. В един град, в който милиони хора живеят във фавели (гъсто заселени гета), разположени на склоновете на хълмовете покрай пътя за Олимпиадата, с която нямат нищо общо.

В един град, който се нуждае от училища и болници, а не от канал за кану-каяк, реалният свят и създаденият от МОК са трудно съвместими. Никъде другаде досега не е имало толкова силни контрасти. Никъде другаде илюзорният свят на МОК не е бил толкова бързо и тъжно догонен от реалността.

Отвътре всичко изглежда перфектно. Олимпийският парк е чист, навсякъде се виждат жълто-оранжево-синьо-зелените цветове на игрите. На столовете за спасителите по басейните седят понякога повече, а понякога по-малко весели хора с мегафони и поздравяват с добре дошли посетителите. „Bom dia! Bom dia! Bom dia“.

Олимпийският парк звучи вдъхновяващо. По дефиниция той е проектиран в съответствие с правилата за градински дизайн – с повече зелени площи, които ще служат за отдих и за разкрасяване на самия олимпийски град. Но и с градинското изкуство не всичко е наред – човек трябва да се вгледа много внимателно, за да разпознае няколко храсти и дървета.