Почти половината от произведенията на изкуството, предложени на търгове в Ню Йорк този месец, бяха намерили купувачи още преди аукционите да са започнали, пише Bloomberg.
Компаниите се редят на опашка, за да получат гаранции от заможните купувачи, че ще ги финансират със собствените си средства. За последните това е рисковано предложение, тъй като могат да се окажат с въпросните произведения в ръце, ако никой не пожелае да ги купи.
“Въпросът не е дали гарантираните творби ще се продадат”, твърди Томас С. Дензигър, управляващ партньор в Danziger, Danziger & Muro. “Единственият въпрос е на каква цена и на кого”.
Размерът на гаранциите надмина върха, достигнат преди рецесията, докато аукционните къщи се борят за най-добрите произведения и за дял, особено на пазара на модерно и следвоенно изкуство - двата сегмента с най-високи цени на творбите.
Sotheby’s финансира най-голямата гаранция за отделна колекция в историята на търговете: 500 млн. долара за тази на своя бивш председател Алфред Таубман.
“Залозите са особено големи”, пише в свой доклад Кристи Корбър, старши анализатор на Barrington Research. “Никога не сме виждали такова ниво на гаранциите за един търг или за колекция”.
Стратегията за осигуряване на минимална цена беше особено популярна по време на предишния балон на пазара на изкуство. През 2007 г. Sotheby’s гарантира продажби за общо 902 млн. долара, а през 2008 г. Christie’s гарантира 800 млн. долара. Това се случи, когато цените се сринаха по време на финансовата криза.
Когато пазарът на изкуство се възстанови, а конкуренцията нарасна, гаранциите отново станаха основен инструмент за спечелването на топ лотове.
Гаранциите играят ключова роля за покачването на цените на изкуството, твърдят дилърите и аукционните къщи.
“Те са нещо като стероиди”, обобщава Тод Ливайн, директор на базираната в Ню Йорк Levin Art Group, която съветва колекционери.
04:52 | 06.09.22 г.