Джонг Боргети прекарва 36 години от живота си, за да бъде изградена най-голямата авиокомпания в Австралия - Qantas Airways. От 2010 г., когато се присъедини към основния ѝ конкурент, той се опитва да се възползва от всяка слабост на бившия си работодател, пише Bloomberg.
Главният изпълнителен директор на втората в класацията Virgin Australia Holdings Ltd., който загуби битката за шефското кресло в Qantas срещу Алън Джойс през 2008 г., добави места в бизнес класата, обнови залите в летищата и придоби по-малки авиокомпании, за да отнеме доминацията на т. нар. "летящу кенгуру" на доходоносния вътрешен авиационен пазар.
"Той иска отмъщение", твърди Тони Уебър, управляващ директор на Webber Quantitative Consulting, който е бивш главен икономист на Qantas. "Той иска да докаже нещо на Qantas, а именно - да им покаже как се правят нещата. И се справя".
47-годишният Джойс е в дефанзивна позиция. Откакто миналия месец той прогнозира загуба за 300 млн. австралийски долара и съкращение на 1000 работни места, 93-годишната Qantas загуби както инвестиционните си кредитни рейтинги, така и доста от стойността на акциите си, които паднаха до рекордно ниските 95,25 австралийски долара.
Като добави места и полети 58-годишният Боргети принуди Джойс да увеличи капацитета на компанията в опит да защити дела ѝ, възлизащ на 65% от местния пазар - граница, под която той се зарече да не отстъпва.
Боргети пристига в Австралия от Италия през 1963 г. на седемгодишна възраст, без да говори английски. След като напуска училище започва първата си работа в пощенския отдел на Qantas.
В борбата си срещу Qantas той се радва на подкрепата на акционери като Air New Zealand Ltd., Singapore Airlines Ltd. и Etihad Airways PJCS. Трите превозвача, които се конкурират с Qantas в международен план, имат общ дял от около 64% във Virgin.
"Да се бориш за пазарен дял само заради самия пазарен дял е скъпо начинание и след определена точка се превръща в губеща игра", твърди Скот Гъстетър, главен изпълнителен директор на консултантската компания Aspirion и бивш мрежови стратег на Qantas. "Да се поддържа тази граница от 65% срещу авиокомпания, която има достъп до акционерен капитал, е загубена битка", допълва той.
Битката удари акциите и на двете фирми. Книжата на Qantas са загубили над 50% под ръководството на Джойс, а миналата година са паднали с 27%. Откакто Боргети пое ръководния пост, акциите на Virgin пък са поевтинели с над 20%, като за миналата година спадът им е с 8%.
Джойс, който е син на чистачка и работник с ирландски произход, е възпитаник на Trinity College в Дъблин и започва първата си работа в авиационната индустрия като стажант на 22-годишна възраст в Aer Lingus Group Plc. За него съревнованието с Virgin е национална битка, като той лобира правителството да премахне тавана от 49% за чуждестранния дял в Qantas.
Когато Джойс поема директорския пост в Qantas през 2008 г., фирмата има почти пълен монопол върху вътрешния пазар на полети в Австралия. Сривът на Ansett Holdings Ltd. през 2001 г., когато Virgin Australia бе едва прохождащ нискобюджетен превозвач, остави Qantas без национален конкурент в редовата авиация.
Боргети, който също бе един от кандидатите за шефското кресло в Qantas, се издига от пощенската секция до генерален мениджър на Джойс, отговарящ за продажбите, маркетинга, обслужването на клиентите и мрежата. Той представи новия интериор на самолетите Airbus SASA A380, както и първата промяна на логото на авиокомпанията от 23 години.
Шест месеца след като Джойс става главен изпълнителен директор през май 2009 г. Боргети напуска фирмата. Година по-късно той поема ръководството на Virgin, а през май обявява, че ще ребрандира бившия инскобюджетен авиопревозвач и обещава да завземе по-голям дял от доминирания от Qantas корпоративен пазар.
Според запознати стилът на управление на двамата мъже в Qantas е коренно различен. Опитът на Джойс като математик му помагал изключително добре да борави с финансовите и оперативни данни на фирмата, докато Боргети имал по-добри умения за общуване с хората.
Според Гъстелер Qantas държи да запази дела си от 65% от местния пазар, за да постигне максимална печалба чрез връзки и часове на излитане, които я правят по-атрактивна за корпоративните клиенти. "Има една оптимална точка, където доходите и дистрибуцията са максимално добри, без да имаш толкова силна доминация, че да попаднеш в полезрението на регулаторните органи", смята експертът.
Като се има предвид обаче, че Qantas финансира битката си със скъпи заеми, а Virgin има достъп до акционерен капитал, този бизнес модел може би вече не работи. "Ще дойде момент, в който ръководството на Qantas ще трябва да направи простата аритметика и да каже: "Поддържането на този дял от 65% ни струва повече, отколкото можем да си позволим".
13:34 | 08.09.22 г.