Репутацията на британците като производители на едни от най-добрите автомобили, строители на най-луксозните океански лайнери и мениджъри и собственици на най-добрите хотели в света може и да е избледняла с времето, но в графство Нортхемптън, което се намира между Лондон и Бирмингам, все още работят най-добрите и талантливи майстори на обувки в целия свят.
И това не е просто твърдение, хвърлено на вятъра. При всяка стока популярността и одобрението от страна на хората може да се измери с това дали тя се купува и какви хора се ползват от качествата й. Е, произведенията на Church & Co., John Lobb Ltd., Tricker’s се носят и са се носили не само от почитателите на удобните и качествени обувки, но и от Тони Блеър и Уинстън Чърчил, Аристотел Онасис, Дийн Мартин, Франк Синатра, Чарли Чаплин и Фред Астер. Всички те, както и много други, са предпочитали и са носили английски обувки, пише вестник The Wall Street Journal.
„Очевидно съм предубеден”, казва Тони Газиано. Той е истински ценител на добрите обувки и освен очи за качествената изработка, има и талантливи ръце, за да може сам да прави хубави обувки. Първоначално той работи именно в Меката на качествените обувки – Нортхемптън, след това се премества да се учи на обувно майсторство в George Cleverly & Co., а впоследствие открива и собствена работилница.
„Прекарвам доста време да гледам в краката на хората и съм се превърнал в ужасен сноб на тема обувки. Има обаче нещо особено в английските обувки. Първо – това е тяхната дълготрайност – те са направени да издържат. Подметката е по-твърда, издръжлива и тежка. А и горната част - телешката кожа е по-дебела, обхваща напълно крака и обувката като цяло изглежда по-тежка. И всичко това е балансирано с по-фина и деликатна визия.”
Какво обаче е онова, което различава английските обувки от тези, произведени във Франция, Италия – страни, които произвеждат едни от най-качествените кожени стоки в света? Какво е помогнало на известни майстори на обувки като Джон Лоб, който все още произвежда обувките на кралското семейство, да запазят репутацията си на най-добрите в света?
Една от причините е фактът, че за 350 паунда може да си купите малко късче оригинален, ръчно изработен лукс. Чифт такива обувки ще издържат близо 25 години – а това ги прави едни от най-достъпните артикули в заобикалящия ни свят на блясък и суета. И освен всичко останало са една блестяща инвестиция за онези, които обичат да влагат, не да харчат парите си.
„Казват, че английските обувки сякаш нямат достатъчно въздух под предната горна част, което често се отразява и върху избора при покупка на хората”, казва Тони Газиано. „По отношение на производството на обувки Италия е също толкова уважаван производител, както и Англия. Италианските обувки обаче сякаш винаги имат повече детайли и елементи във външния вид, които почти винаги са концентрирани в една част на обувката – горната, която се вижда под панталона. Те така и не разбраха, че онова, в което ние сме добри, е именно да премахнем акцента от бомбето и да го приберем максимално. Стара приказка казва, че италиански костюм върви отлично с английски обувки. И аз напълно съм съгласен с нея – те си пасват просто перфектно.”
Независимо, че традициите в ръчното изработване на обувки са запазени, индустрията не е подмината от промените на пазара. Групата за луксозни стоки Hermes придоби в края на 70-те години на миналия век производството на John Lobb, но остави известния магазин на Сейнт Джеймс Стрийт да работи самостоятелно, без да внася каквито и да било промени в персонала или интериора. През 1999 година италианската модна къща Prada пък придоби Church’s, друг известен производител на обувки, чийто клиенти бяха особено притеснени, че дизайнът и изработката ще бъдат повлияни от новите собственици. От Prada обаче проявиха същата далновидност и изобщо не повлияха на обувките.
Историята на обувките в Нортхемптън започва през 13-ти век. За зараждането на този занаят спомагат уникалното географско разположение на региона – на главния път за Лондон. Пътят означава, че много фермери са преминалали именно през графството на път за пазарните дни в столицата. Голямата дъбова гора наблизо е помогнала на майсторите да си набавят всички материали, нужни за изработката на обувки. Така се появила индустрията.
Историята разказва, че през 1213 година крал Джон, известен от приказките на Робин Худ, минал през града и си поръчал няколко чифта обувки. Нортхемптън обаче станал известен с обущарите си през 1649, когато армията на Оливър Кромуел, която тогава се е биела в Ирландия, поръчала на майсторите 4000 чифта ниски обувки и 600 чифта ботуши. През 1660 историкът Томас Фулър пише: „Може да се каже, че градът Нортхемптън е в краката на хората. Най-евтините, а и най-добрите обувки в Англия, се купуват именно оттам.”
03:00 | 14.09.22 г.