През 1795 година барон Жан-Батист Отар, който току-що се е спасил от гилотината на френската революция, е връхлетян от невероятен късмет и вдъхновение и открива идеалното място за започване на новия си бизнес – Шато дьо Коняк, близо до река Шарант, на 400 километра югозападно от Париж.
Погледът му се е спрял върху имението не защото върху земята имало крепост от 11-ти век, нито пък поради ренесансовата архитектура, проектирана от Леонардо да Винчи или поради факта, че това било мястото, където се е родил Крал Франсоа I на Франция.
Професионалният поглед на търговеца на коняк оценил мястото заради неговото разположение.
„Местата, където се произвежда конякът, са предимно на реки, които се вливат в море. Подобно на търговците на вино и порто от Бордо и Порто – и дестилатите за коняк са разположени на бреговете на реки – това е било особено важно за изнасянето на продукцията“, казва икономистът Вероник Лемоне, консултант в Центъра за вино и туризъм на Бордо, а също и основател на училище, специализирано в изучаването на коняка.
„Производството на коняк е дълъг, труден и много скъп процес, който в днешно време едва ли някой би се заел да създава“, обяснява тя пред The Wall Street Journal. “Никой не би могъл да инвестира в толкова глупав бизнес. Печеливш, разбира се, но след много, много години. Иска се огромно търпение да направиш коняк. Процесът на узряване на напитката може да продължи 50 години.“
Днес мястото за производство на коняк на барон Отар все още приема ВИП гости на вечеря в стаите, в които кралят за първи път е проплакал. Не стаите обаче, а избите са нещото, което е спечелило името на компанията като производител на ароматен коняк с дълбок послевкус и цветни нюанси. Дебелите каменни стени предлагат идеални условия за узряване на напитката.
„Шатото не е само исторически паметник. Тук ние произвеждаме и правим бизнес“, казва Филип Жоулд, директор маркетинг и продажби на компанията.
„За майсторите по узряване на коняка шатото е като игра на карти“, казва Карин Агилион, мениджър по обслужване на посетителите. „Всяка зала си има различна температура и влажност. Майсторите нареждат бутилките и експериментират, правейки коняк с различен вкус и аромат“, обяснява тя.
В самия град Коняк, независимо дали просто се разхождате по павираните улички в стария град или седите край реката, почти е невъзможно да забравите къде се намирате. Много магазинчета, сувенири, знаменца и надписи приканват хората да разгледат и да опитат от така прочутата местна напитка.
Питейни заведения в къщи от 17-ти век приканват посетителите да опитат глътка от еликсира на живота. Клиентите на тези места обаче не са французи, а 97% от продукцията на напитката се продава в чужбина.
„Това е един френски парадокс, който може да бъде обяснен с историята на коняка“, казва Жером Дюран, директор маркетинг и комуникации в професионалната търговска организация BNIC. “От самото начало конякът е бил насочен към чужденците, предимно към англоговорящите и скандинавски народи, където са се продавали винаги.“
Износът днес се оценява на 1,4 млрд. евро, а най-големият клиент е американският пазар. Китайският обаче може скоро да измести първенците в класацията, тъй като засега е най-бързо развиващият се. Сред европейските страни най-големите потребители на коняк са Великобритания и Германия.
Конякът се пие на стайна температура, като виното. За разлика от него обаче, ако искате да усетите аромата му, не е нужно да въртите напитката в чашата. Някои аромати са леки, други по-тежки. Ще е срамота те да бъдат смесени.
В училището на Вероник Лемоне любителите на коняка се учат също да не вкарват носа си в чашата, когато искат да усетят аромата на напитката. „Ако приближите чашата прекалено близо до обонянието си, по-тежките аромати ще ви ударят в главата. По-добре оставете коняка сам да ви намери. Важно е да не сте припряни. Може да отнеме половин или един час добрият коняк напълно да разгърне букета си. Разбира се, през това време не е нужно да се въздържате от втора и трета глътка.“
08:33 | 09.09.22 г.