Какво е онова, свързано с „летящите коли”, което кара стабилни на пръв поглед инженери да загубят връзка с реалността? След като прочутият авиатор и авантюрист Глен Къртис опита да направи летяща кола през миналия век, мечтателите започнаха да си представят как автомобилите разперват криле и се понасят над трафика и сградите. Летящите коли под една или друга форма са били доминиращи на страниците на момчешките комикси и преди и сега.
Ентусиазмът за летящите коли достигна своя пик през 1950 година, когато Ford Motor Company започна масово производство на един такъв модел, припомня The Economist. Проучванията, направени тогава, показаха, че подобно возило е технически осъществимо, лесно за производство и има търсене. Потребителите, включително полиция, бърза помощ и други служби за бързо реагиране, заедно с въоръжените сили и по-богатите хора заявяват полезността на такъв продукт.
Пречките за производство тогава, както и сега, са по-скоро регулаторни, отколкото технически или икономически. Федералната авиационна администрация (FAA) е била притеснена от нарастването на допълнителен въздушен трафик, породен от новите коли на Ford и претоварване на системите за контрол. В резултат от Ford изоставят идеята и спират производството на летящите коли, независимо от това, че са щели да са по-евтини и ефективни от хеликоптерите, които впоследствие взимат голяма част от техните функционалности.
От тогава до днес много авантюристи и мечтатели работят над идеята. Някои приспособяват малки коли към делтапланери или парапланери. Други приспособяват крила и контролен пул към мотори или триколесни моторни средства. Има и такива, които продължават да се стремят към идеалния вариант – създаването на истинска „летяща кола”. Такъв ентусиаст – канадецът Пол Молър, живеещ в Калифорния, е похарчил близо 250 млн. долара лични средства и на свои съмишленици през последните 45 години, опитвайки се да вдигне във въздуха своето изобретение „Скайкар”. До сега обаче не е постигнал съществен успех.
Въпреки разочарованията обаче две скорошни разработки върнаха надеждите на мнозина за бъдещето на летящите коли. Едната е на FAA, направена през 2004 година – двуместна, 600-килограмова машина, която се движи със скорост от 120 възела (220 км/ч), съчетава в себе си ниските разходи и доброто качество. Другата иновация, която върна интереса към летящите коли, е от 2005 година на американската космическа служба NASA, и представлява персонално летателно средство, което е тихо, бързо и достатъчно надеждно и се нуждае само от 100 метра за набиране на скорост, за да излети. Тези изобретения разполагат със сгъваеми крила, които им позволяват да се движат съвсем легално по пътищата с останалите коли.
Първа със задачата да подобрят новите изобретения се зае новооснованата през 2006 година компания Terrafugia – група инженери от Масачузетския технологичен институт. Прототипът на Transition – двуместна машина с крила, които се разгъват само с натискането на един бутон, и четири колела, които да позволяват движение по пътищата, се захранва с обикновен бензин. Тестването на модела и първият полет се състояха по-рано тази година.
Макар че това не е първото такова изобретение на инженерите с разперващи се крила, само то е приспособено да се върнедиректно на пътя от въздуха напълно безопасно и без допълнително спиране. Продажбите се очаква да стартират през 2011 година, а цената ще варира около 194 хил. долара. Преди това обаче машината трябва да бъде сертифицирана от FAA като годна да извършва полети - нещо, което не би трябвало да е проблем, тъй като основната цел на машината е да се движи във въздуха, а не е кола, на която са прикрепени крила. По-голяма трудност ще бъде за компанията да сертифицира новия модел за движение по пътищата.
В САЩ пускането на всеки нов автомобил по пътищата е свързано с редица тестове пред различни организации, за доказване на безопасността и годността на машината, която не бива да застрашава останалите участници на пътя. Ето защо получаването на свидетелство за пригодност за летене е само част от разрешителните, които новото изобретение трябва да получи, преди да започне масовото му производство.
Има поне четири причини, които възпрепятстват идеята автомобилите да се издигнат до небесата. Самолети като този на Transition могат да се управляват предимно от сертифицирани пилоти. Ако управляващият превозното средство не притежава професионален опит, то той ще може да кара летящата кола само в хубаво време през деня, на ниска височина. Що се отнася до приземяването или излитането от обществените магистрали, единственото място, разрешено за подобен род маневри, е Аляска, известна с многото си самолетни катастрофи. Повечето страни имат много строги правила за управляване на частни самолети на обществени места.
Съществува и проблем с контрол на трафика. Времената, когато Ford предложи прототип на „летящи коли”, бяха по-спокойни и умерени по отношение на натовареността на въздушното движение – днес вече има много повече самолети и компании, които използват въздушното пространство.
Навлиза ново поколение на контролни системи на въздушния трафик като GPS сателити, радио-импулсни приемопредаватели, които ще бъдат задължителни за всяка машина във въздуха през 2020 година. Това значително ще затрудни следенето на безопасността на всеки, потеглил на път с летяща кола.
00:56 | 14.09.22 г.