В началото на 80-те години на миналия век настъпи ерата на персоналните компютри и „компютърфобията“ изведнъж се оказа навсякъде. Страдащите от нея имаха различни страхове и тревоги, посочва книгата „Women and Computers” от 1996 г.
"Става дума за такива форми на страх като физическото докосване или от повреждането му, от това какво се крие в него, нежелание да се чете или говори за компютри, чувството, че си застрашен от тези, които знаят нещо за тях, чувството, че можеш да бъдеш заменен от машина, да станеш неин роб, или чувството за агресия към компютрите“, разкрива още книгата.
Хората често посрещат големите технологични промени с цяла вихрушка от тревоги. В ранните дни на телефона хората се чудеха дали машините ще бъдат използвани за комуникиране с мъртвите. Днес смартфонът изнервя мнозина. (Дали iPhone не ни прави глупави? Мързеливи? Самовлюбени? Антисоциални?).
Преди три десетилетия „компютърфобията“ се появи в списанията, вестниците, наръчниците за използване на компютри, психологическите изследвания и рекламите, пише Mashable.
„Кой знае може би дори най-големите компютърфоби във вашата компания ще заобичат компютрите след това“, гласи реклама на софтуера на IBM Gem от 1986 г. Става дума за интерфейс, предназначен за всички, които може би се страхуват от по-сложните команди на операционната система DOS.
Това, което много хора все още не разбират през 80-те години, е, че ученето за работа с компютър е „много повече като свиренето на музикален инструмент, отколкото следването на инструкциите за ползване на електрически уред като тостер“, пише Пол Щрасман в книгата си от 1985 г. „Information Payoff”.
„Компютрите няма да ви направят препечени филийки или да изчистят килима“, пише Щрасман през 1983 г. в текст, посветен на компютърфобията. В същата статия той идентифицира различните тревоги, които допринасят за фобията: страх от счупване на компютъра, страх от загуба на енергия, страх да не изглеждат глупаво или страх от липсата на контрол.
„Може би са ни накарали да повярваме, че всеки, който не проявява жив интерес и не желае да използва персонален компютър, сигурно е билен“, пише Чарлс Рубин в „Personal Computing”.
Няколко публикации, посветени на фобията от компютри, предлагат съвети за справяне с проблема.
„Най-важното нещо, което трябва да знаете за компютърфобията е, че тя е естествена реакция на нещо непознато“, пише Рубин. „Ако се опитвате да използвате персонален компютър или смятате да ползвате такъв, помнете: Оставете се да бъдете малко по-невежи за известно време. Прекарайте известно време в обучение; дайте на компютъра шанс да ви докаже себе си, преди да решите, че не можете да го използвате; уверете се, че сте прочели инструкциите внимателно, а за финал не забравяйте, че вие контролирате нещата, не компютърът“.
През 1985 г. The New York Times предполага, че гледането на обучителни клипчета за ползване на компютър, но на телевизор – екран, който изглежда не толкова опасен за потребителите, може да помогне.
За други фобията не е толкова свързана със страха, колкото с апатията. В крайна сметка фобията от компютри не стихва до 90-те години, когато се ражда един нов свят, свързан с технологичната тревожност – киберпространството. Друга дума, която днес звучи невероятно старомодно, но в ранните си дни е била достатъчно футуристична за някои хора, че да изглежда дори плашеща.
00:31 | 12.09.22 г.