fallback

Случващото се с Венеция показва защо туризмът трябва да се промени след Covid-19

Нуждаем се от решения за сектора, които да подкрепят и местните жители, и околната среда

12:34 | 28.06.20 г. 12

Преди Covid-19 туристическата индустрия беше най-големият сектор по брой работни места в света, като даваше работа на един от всеки 11 души. А когато извънредното положение свърши, той със сигурност ще възкръсне, но ще се върне ли всичко към състоянието, в което беше преди? Може би сега, най-сетне, е добро време за преосмисляне на това какъв трябва да бъде туризмът, пише Нийл Робинс за Guardian.

Преди кризата с коронавируса броят на туристите в света се очакваше да нарасне до 1,8 млрд. международни пътуващи годишно до 2030 г. През 1950 г. броят е бил 25 млн. Този огромен ръст се разделя в две посоки. Туризмът подкрепя работни места, като често носи икономически ползви на исторически или по-отдалечени места. Но прекаленият туризъм има и своите негативи за по-крехки обекти като Мачу Пикчу в Перу, за много исторически градове, като Ню Орлиънс или Дубровник, и за локации като Венеция. Там 30 млн. души годишно предявяват огромните си изисквания към жителите, историческото наследство и околната среда, превръщайки туризма в разяждаща сила.

В годините преди избухването на пандемията, прекарах месеци в града на каналите и културата, интервюирайки венецианците за техния живот. Неизменно първото нещо, което искаха да ми кажат, беше за ефекта от масовия туризъм – как след 90-те години той е изгонил местните жители, как улиците и площадите са станали опасно пренаселени, как това е вдигнало цените на имотите и е унищожило местните магазини, които сега предлагат сандвичи на туристите, как гостите на града се озовават на сватби, кръщенета и дори на погребения в религиозните места.

В допълнение към всичко това милионите туристи, които идват във Венеция, оказват натиск върху околната среда, като оставят планини от отпадъци, използват интензивно фериботи и водни таксита и съсипват произведенията на изкуството, които се влияят от влагата при дишането на много хора на едно място.

Стотиците посещения от плаващите курорти – огромните круизни кораби, всеки от които е с до 4000 пътници, допринасят за замърсяването на въздуха и причиняват ерозия на чувствителната среда на лагуната в района.

Населението във Венеция, което е над 170 хил. души след Втората световна война, е намаляло до 52 хил. души днес. Останалите жители все още се чувстват късметлии да живеят в толкова красив град, а мнозина вярват, че тяхната култура оцелява въпреки всичко, но също така страдат за загубите. Венеция без венецианци – без значителен брой постоянни жители, се очаква да видим съвсем скоро – през 2030 г.  

Не е преувеличено да кажем, че масовият туризъм, в допълнение към вече наличните проблеми на Венеция с неглижирането на природата, корупцията, политическите кризи, а сега и климатичните промени, водят общността, лагуната и невероятното наследво към колапса.

Туризмът беше добър източник на поминък за Венеция, докато светът не предприе стъпка към промяна преди около 30 години, когато новата икономика помогна за въвеждането на евтините самолетни пътувания, по-бързите комуникации и ускорената глобализация. Когато управлението на града беше предадено в ръцете на пазара с малко възможности за контрол, Венеция се превърна в актив. Регионалните промени в италианските закони през 90-те години отприщиха бурната търговия с имоти, която задълбочи ефекта от масовия туризъм.

И все пак венецианците вярват, че все още могат да спасят Венеция, а мнозина се борят за това и изискват от политиците да направят нещо повече. Те искат управление на броя на туристите и приемането на нови закони за регулиране продажбите и наемите на имоти, както и да се сложи край на порочните политики, свързани с Airbnb, които изтласкват жителите далеч от домовете им. Местните искат фокус върху дългосрочните наеми на устойчиви цени и повече работни места чрез икономическа диверсификация. Освен това настояват за мерки, свързани с околната среда, най-вече забраняване на круизните кораби да спират във Венеция, както и по-добро поддържане на лагуната, която е от съществено значение за живота на Венеция.

Всичко това беше във фокуса на вниманието по време на месеците на блокада заради Covid-19, които дадоха на града глътка въздух. Най-вече случилото се даде надежда, че този труден за света момент може да се превърне в повратна точка за Венеция.

Градът, както и много други дестинации, се нуждаят от нов туризъм – такъв, който облагодетелства местните граждани, а не такъв, който е организиран около спекулации, наемодатели и търсенията на туристите. Ние посетителите може да разглеждаме туризма по-малко като безспорно право и повече като наша отговорност да поддържаме живота на Земята. Това в крайна сметка трябва да включва и ограничаване на броя на туристите.

Туризмът след коронавируса изисква нов начин на мислене. Може би няма да можем инцидентно да посещаваме дадени места, да ходим когато и където поискаме, толкова бързо, колкото можем. Трябва да приемем живот и туризъм с по-бавен темп.

Отвъд това трябва да сложим край на нашата пасивност като туристи и да разглеждаме дестинациите не само като атракции, а като домове на хората. Трябва да се запознаем с местните условия и да сме готови да се въздържаме от пътуване, ако властите се интересуват само от определени интереси и не успеят да насърчат местния поминък, както и да защитят местната среда. По-зелените нагласи ще помогнат на крехките дестинации да живеят и ще позволят на шедьоври като Венеция да оцелеят за следващите поколения.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 09:29 | 14.09.22 г.
fallback