Високопланинските катерачи вероятно са едни от най-силните и здрави хора на планетата, а техните занимания обикновено ги държат на километри от цивилизацията. Дори те обаче няма как да се скрият от пандемията и последиците от отграниченията, които COVID-19 нанесе на световната икономика и възможностите за свободно пътуване, пише National Geographic.
На 11 март Китайско-Тибетската асоциация по алпинизъм (CTMA), която отговаря за издаването на всички разрешителни за пътуване и катерене през Тибетското плато, обяви, че никой няма да се качи на Еверест през този сезон от контролираната от Китай Северна страна.
Ден след това, на 12 март, Непал също забрани изкачването на планинските върхове, включително и „покрива на света“. Всички експедиции са отменени, уточнява The Kathmandu Post. Непалското правителство е преустановило временно и издаването на туристически визи при пристигане, като се очаква това да продължи поне до 30 април.
Високопланинският туризъм е жизненоважен за икономиката на Непал. Той генерира 8% от БВП на една от най-бедните страни в света. Годишно катерачите, които отиват да се пробват на Еверест наливат над 300 млн. долара в местната икономика. Решението за отмяната на експедициите ще нанесе тежък удар на населението и конкретно онези, които работят като шерпи и чийто поминък разчита основно на туризъм и огромните потоци чужденци. В рамките на един сезон водачите изкарват до 10 хил. долара, като по този начин изхранват цялото си семейство за цялата година. Само разрешителното за изкачване на връх Еверест струва 11 хил. долара на човек. Отделно се заплаща за транспорт, логистика, шерпи, водачи и наем на екипировка (ако има нужда).
Местните хора казват, че ако „загубят“ Еверест, няма да има с какво да платят за обучение на децата си, да си плащат сметките, а безработицата ще бъде „опустошителна“.
„Един турист поддържа 11 непалски семейства“, казва Джибан Гхимире, туроператор със седалище в Катманду, цитиран от списанието.
Гхимире споделя, че сериозен удар ще поемат и семействата, които стопанисват чайните, хижите и магазините, които реално се ползват предимно от туристите.
По това време на годината обикновено град Кумджунг е препълнен с хора от цял свят, подготвящи се да атакуват Еверест. В момента улиците са празни, хотелите и чайните са празни, което обрича на глад местните предприемачи. Според данни на The Kathmandu Post миналата година Еверест е бил изкачен от 885 души, което е своеобразен рекорд. 644 от алпинистите са се качили именно от страната на Непал.
Страната все още се възстановява от тежко земетресение през 2015 г., като плановете за тази година бяха в Непал да дойдат над 2 млн. туристи.
Към момента непалското правителство съобщава само за 5 случая на коронавирус, въпреки че местните здравни експерти казват, че въпросът не е „дали“ вирусът ще удари Непал, а „кога“. Има редица опасения дали страната ще успее да се справи с евентуален пик на заразата, тъй като не разполага с достатъчно лекари, нито с добра инфраструктура.
Наред с трудностите, които поражда пандемията от COVID-19, сезонният грип също „тормози“ Непал и поставя сериозни предизвикателства пред икономиката. Миналата година епидемия в Кхумбу нанесе сериозни щети на местното население, но се разболяха и много алпинисти. Всъщност, дори в най-здравословните години малко катерачи успяват да преминат двуседмичния преход през долината по пътя към Базовия лагер, без да се разболеят.
Експедициите споделят един и същ инвентар с шерпите и водачите, храната на катерачите се приготвя от местните, помещенията за хранене по време на преходите са малки, а течаща вода на много места почти няма, така че миенето на ръце в тези региони е трудна задача. Евентуално огнище на COVID-19 би било опустошително, а местните се опасяват, че ако заразата обхване страната, дори пари не биха им помогнали.