Туристическите навици на китайските граждани променят света. Средната класа на Китай, която осъществява около 145 млн. пътувания в чужбина годишно, се придвижва и харчи много повече от всяка друга нация. През 2016 г. те са похарчили 261 млрд. долара зад граница – една пета от всички разходи на международните туристи, сочат данни на Световната организация по туризъм на ООН, пише Bloomberg.
На юг индийската средна класа започва да подражава на китайската. Световният съвет по пътуване и туризъм очаква в рамките на 10 години Индия да се превърне в четвъртата най-голяма туристическа икономика след Китай, САЩ и Германия.
Макар че повече хора от всякога посещават Индия – преди две десетилетия около 2,4 млн. международни туристи са посетили Индия. През 2017 г. те са били пет пъти повече, а вътрешният туризъм дава реален тласък. Близо 90% от туристите в Индия са индийци. За последните три години най-популярните дестинации сред тях е южният щат Тамил Наду, благодарение на пилигримите, които искат да посетят множеството му храмове.
Туризмът на субконтинента генерира над 230 млрд. долара през 2017 г., което е над сумата от 209 млрд. долара през 2016 г. Огромната страна предлага множество възможности: 36 обекта на културното наследство, 103 национални парка, плюс Тадж Махал в Агра, крепостите на хълмовете на Раджастан, свещеният град Варанаси и всичко друго между Хималаите и плажовете на Гоа. Добавете джунглите с тигри, слонове и последните азиатски лъвове – никоя друга стана не може да се възползва повече от нея от пазара на приключенски пътувания, който се очаква да нарасне до 13 млрд. долара до 2023 г.
„Индийците откриват собствената си страна“, коментира Ахмед Чаманвала, основател на Fringe Ford, комплекс за отдих в Керала.
Парадоксът
Венеция, Барселона и Дубровник научиха, че необузданият растеж може да е проблем. В Индия пет регионални бюджетни авиокомпании пуснаха 100 близки маршрута миналата година, което помогна за подклаждане желанието на гражданите да посещават нови места.
Естествената красота на страната е част от нейната маркетингова кампания, а дивата природа е особено привлекателна. Но напоследък все повече се говори за нещо притеснително – че слабата инфраструктура на страната и огромната бюрокрация ще доведат до това някои райони да загубят това, което ги прави специални, преди да разгърнат потенциала си. В някои райони резерватите за тигри вече нямат тигри, а сафаритата дават усещането за претъпкани паркинги, където има повече фотографи, отколкото неща за лов.
Fringe Ford вече прави стъпки, за да ограничи влиянието на туризма.
„Свеждането на отпечатъка до минимум“ е задължително, посочва Чаманвала, който инвестира част от печалбата си в опазването на района.
Тези тревоги са най-силно изразени в хималайската студена пустиня в Ладах – регион, който се намира в крайната северна част на страната. Там драматично издигащите се върхове и снежните леопарди предизвикаха истински туристически бум. Присъствието на индийската армия там в продължение на години е опазило района защитен, но сега той е свързан с близо 2,5 млн. посещения годишно. Хората са нетърпеливи да видят пейзажите от боливудските филми.
Пътното строителство в района, отдавна откъснат от останалата част от континента, носи ключово послание към съседен Китай – пътувайте! В момента има около 650 хотела и места за нощуване в район с около 4300 домакинства – прекалено много за поддръжка.
Друг проблем
Туризмът на места като Ладах влияе на облика на околната среда, но посетителите произвеждат хиляди килограми боклук всяка година. Над 30 хил. пластмасови бутилки за вода се изхвърлят на открито в Ладах всяко лято. На Еверест в съседен Непал има около 8-10 мерични тона от всичко – от празни бутилки за кислород до тела на загинали в планината.
Боклукът е проблем в Хималаите, а голяма част от него е направен от вътрешните посетители.
„Проблемът с боклука в Хималаите е голямо притеснение, защото нашия вътрешен туризъм е голяма част от това“, коментира Мисти Дилон, основател на Himalayan Outback, която води туристи из Ладах и Индия като цяло. „Хората виждат всички тези туристи да идват заради снежните леопарди, а местните си мислят: Защо да не го направим и ние“.
Междувременно дивата природа може да се види все по-трудно. Топенето на леда ускорява усещането за пустиня в района и увеличава ерозията, а туристите, които обикалят наоколо, не дават на мястото да се възстанови.
"Пейзажът се променя. И се променя заради прекалено големия брой хора“, коментира Давид Сонам, съсобственик на Snow Leopard Lodge.