На остров Капри спор между двама кметове, които са и братовчеди, привлече внимание към тема, която вълнува цяла Италия. Въпреки че туризмът е важен източник на приходи, много италианци биха искали туристите, или поне някои от тях, да стоят настрани, пише в свой анализ Wall Street Journal.
Миналата година на Джовани Де Мартино, кмет на град Капри, му дойде до гуша. Той наблюдава как фериботите пристигат от континенталната част на Италия, карайки туристи на всеки пет минути. Посетителите, голяма част от които идват с малък бюджет само за ден, чакат дълго, за да се качат на лифта от пристанището до центъра на града.
Притеснен, че ордите от хора заплашват чара на острова, Де Мартино се опитва да намали честотата на пристигане на фериботите до всеки 20 минути.
Но скоро кметът се изправя пред по-сериозен враг – собствения си братовчед – Франческо Черота, който е кмет на Анакапри, единствения друг град на острова. Черота незабавно започва битка срещу усилията на братовчед си да намали темпа на пристигане на туристите.
"Капри се нуждае от блясък, но също така трябва да пълни хотелите, ресторантите и магазините“, посочва Черота.
Скорошни случки, като тази с двама туристи, плували голи във Фонтана ди Треви, или тази с друг, който е правил скокове във водата от моста Риалто във Венеция, само затвърждават желанието на властите да намерят начини да държат част от туристите настрани. Броят на посетителите, пристигащи в Италия, е надминал 52 млн. през 2016 г., което е с близо 30% повече спрямо 2000 г.
Но забавянето на туристическия поток се оказва изключително трудна задача. Усилията за ограничаване на броя нови посетители се сблъскват с правни, бизнес и практически предизвикателства.
Чинкуе Тере, малките рибарски селца на Италианската ривиера, привлякоха 2,5 млн. посетители миналата година, което е 500 пъти повече от броя на местното население. В отговор тази пролет властите представиха план да ограничат броя на туристите, допускани до живописните туристически пътеки, свързващи петте селца. Въпреки протестите системата заработи през юни.
Във Венеция, която всяка година посреща по 15 млн. екскурзианти, идващи за ден, на площ, която е пет пъти по-голяма от Сентръл парк в Ню Йорк, има все по-вече призиви от местните жители и от политици да се ограничат посещенията до плаващия град. Но идеята не стигна доникъде, отчасти заради законови препятствия.
"Не искаме да затваряме града“, коментира Паола Мар, ръководител на туризма в града. „И законът не го разрешава“.
По-рано този месец венецианци проведоха символичен референдум, призоваващ да се направи нещо с огромните круизни кораби, които водят милиони туристи всяка година и плават опасно близо до площад „Сан Марко“. Те са гневни, че постановление на правителството от 2012 г., изискващо корабите да бъдат пренасочвани, засега е факт само на хартия.
Някои по-малки дестинации се радват на специален юридически статут на защитена територия, който им дава пълна свобода в ограничаване на потока от туристи. Например Пиноза, малък остров близо до тосканското крайбрежие, приема само по 300 души на ден, докато съседния Монтекристо позволява само 1000 годишно. Видеокамери за наблюдение пък помагат на властите да налагат ограничения.
В Капри планът на Де Мартино да ограничи фериботните услуги не е приет от местните власти. Но двамата братовчеди продължават да спорят за всичко – от ограничаване на големите туристически автобуси до подобряване на пристанището, така че да се справи с потока.
Тази година новата вълна от хора, идващи на острова, предизвика поредни призиви за ограничаване на броя на туристите, а двамата братовчеди отново влязоха в противоречие. В рамките на дълъг уикенд през юни близо 45 хил. души, идващи предимно за ден, са посетили Капри. Броят им е три пъти по-голям от този на местното население.