Август е сезонът на летните отпуски, почивката, морето, плажовете и водните спортове. Жегите предразполагат към по-честото посещаване на водни басейни, било то естествени или изкуствени, за събиране на тен, разхлаждане или просто като алтернатива на разходка в планината или из магазините и улиците на града.
Можем ли обаче да разчитаме на чисти открити басейни, от какви зарази да се пазим в градските плажове и какво правят инспекторите на Регионалните инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ), за да ни предпазят от замърсените води и неподходящите условия на така съблазнителните в августовските жеги открити басейни?
Според д-р Христина Котларска, началник на отдел „Контрол на нехранителни обекти и стоки” в столичното представителство на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве, в София има издадени разрешителни за ползване на 35 открити басейна, като не всички от тях функционират, а броят на регистрираните закрити плувни съоръжения е 82 (в това число и детските басейни).
Всяка година се правят по две проверки на всеки басейн, като самите собственици са задължени също да носят проби, които се изследват в лабораторията на Инспекцията.
„Няма как обаче водата да остане чиста, след като никой от плажуващите не счита за нужно да си вземе душ и да измие плажното масло, преди да влезе във водата“, обяснява д-р Котласка на въпроса защо въпреки твърденията на РИОКОЗ за обратното, софийските плажове изглеждат мръсни, а санитарните възли са в лошо състояние.
„Ако ви събират стотинки за вход пред тоалетните, вътре ще има необходимите условия. Друг е въпросът, че културата на българина е да не пази и да руши и цапа всичко, за което изрично не си е платил“.
Трябва да се има предвид, че водата в басейните е питейна – това означава, че в нея лесно се развъждат микробиологични организми, още повече при валежи – за тях, както и за химичното състояние на водата отговарят инспекторите от органа за регулация.
От там са предвидили по две проверки годишно за басейните, които се извършват изненадващо за собствениците на обекти по график, известен само на инспекторите от РИОКОЗ. До затваряния и драстични глоби досега не се е стигало, тъй като всеки басейн има собствена пречиствателна станция, на която разчита за чистотата на водата си. Освен това, освен хлор, се използват и различни препарати за осигуряване чистотата на водата и коритото на басейна.
„Няма как алергичен човек да не усети хлора във водата, от него се зачервяват очите, кожата изпръхва. Но няма случай досега басейн да е бил прехлориран, за да поддържа чистота на водата. Това е скъпо удоволствие и никой не си го позволява“, казва д-р Котларска на въпроса дали стопаните на плувни басейни използват този способ, за да неутрализират замърсяванията във водата.
„Един открит басейн може да се ползва 45 дни, без да се изпразва, разчитайки само на пречиствателните си съоръжения. Толкова горе-долу продължава и летният сезон за комплексите, след това те затварят“.
Освен за чистотата на водата, РИОКОЗ отговаря и за прилежащите около басейна площи, за санитарните съоръжения и хигиенни условя. Инспекторите обаче смятат, че когато отива на градския плаж, българинът не се старае да пази чистота, ето защо не санкционират въпреки че във водата на басейните често плуват треви, използван лейкопласт или найлонови торбички.
Що се отнася до предписанията и законовите рамки за чистотата на водата, тези изисквания не са били променяни от 1975 г. насам. Според инструкция 34, публикувана в Държавен вестник още през 1985 г., в която се съдържат предписания за това какви изисквания трябва да са покрити при голяма част от спортовете (в нея може да прочетете инструкциите на държавата за това по колко човека трябва да плуват в коридор в басейн, каква да е дебелината на леда на зимните пързалки, колко метра трябва да е висока бариерата около игрището за хокей и др.) „водата в плувните басейни при спокойно състояние трябва да позволява във всяка точка на дъното на басейна видимост на бял диск с диаметър 15 см върху черен фон“. Това е и своеобразен начин човек сам да провери достатъчно бистра и чиста ли е водата в басейна, в който смята да поплува.
„Ако се установи нарушение, може да се напише предписание, да се наложат глоби, които са в порядъка на 200 – 5 000 лв. или да се предприеме процедура по затваряне на обекта. Глоби обаче се налагат рядко, по-често се пишат предписания, когато водата не отговаря на изискванията“, допълва д-р Котларска. „Като цяло откритите басейни в София са чисти и хората не би следвало да имат притеснения за химичния или микробиологичния й състав“, завършва тя.
11:05 | 09.09.22 г.