Пазарът на изкуство у нас остава неразработена ниша

Почти всеки ден в информационното пространство се появява новина за голям търг, на който е продадена картина, скулптура или антикварен предмет на рекордна цена. Редките и уникални картини са обект не само на търсения, но и на кражби, а в последствие „съвсем случайно“ се появяват в нечия колекция.

След започването и разрастването на световната икономическа криза, много анализатори посочиха изкуството като форма на инвестиция, която може да помогне на предвидливите и далновидни предприемачи да застраховат парите си в изящни предмети.

Историята показва, че цената на шедьоврите върви главоломно нагоре с течение на времето, а ценителите, освен всичко останало, могат да се облагодетелстват и от особеностите на икономическата ситуация и по-ниските цени в момента. В период на криза цените на предметите на изкуството падат и моментът се превръща в изключително удобен за онези, които разполагат с ресурси и познания, за да се сдобият с истински шедьовър.

Така е по света. Каква обаче е ситуацията у нас?

Възприемат ли хората с пари изкуството като форма на инвестиция, пазаруват ли изящни предмети и до какви нива на развитие е достигнал арт пазарът у нас? Investor Style се зае да проучи бизнеса с изкуство в разговор с галеристи, които предлагат платна на съвременни и класически автори.

Според Николай Големанов, управител на галерия „Крисмар“, която предлага картини на класически автори и е на пазара от 11 години, картините у нас не се възприемат като форма на инвестиция. Истинските колекционери постепенно изчезват, много по-чести са случаите, в които хората търсят нещо за подарък, отколкото за себе си.

Картините са се превърнали като част от модерното обзавеждане, избират се според цветовете на мебелите и аксесоарите в дома. Не са редки и случаите, в които човек идва със своя консултант дизайнер, от когото иска съвет какво да си купи. „В крайна сметка кой ще гледа картината – консултантът или купувачът? Хората нямат отношение към изкуството“, казва Големанов.

Преди да отвори галерията си, Големанов е работил в областта на търговията. Казва, че тя е въпрос на нюх – или го имаш, или не. Интересите му в областта на нумизматиката, изкуството и античните предмети му помагат да избере пътя си в началото на 90-те.

„Пазарът е синусоида. В началото на 90-те банките започнаха да отпускат безразборно кредити и хората се оказаха с пари в ръцете, които искаха да похарчат някъде. Тогава бизнесът вървеше добре. Сега обаче е криза и това няма как да не се отрази и тук“.

Икономическото му образование му помага да анализира пазара в условията на криза. „Страхът е психологически. Причината не е в парите. Богатите не са станали бедни. Но са притеснени. А когато човек е притеснен, неспокоен е за бизнеса си, за какво изкуство да мисли?“

Кризата силно е повлияла на бранша – който се хвали с успеха си или е голям късметлия, или лъже, допълва той. Странното обаче е друго – на пазара в момента не се наблюдава търсене, но няма и предлагане. А би трябвало, когато хората са притеснени за прехраната си, да се освобождават от всичко, което не им е жизненоважно, а предметите на изкуството биха могли да им донесат добър доход, разсъждава галеристът.

Кризата е довела и до спад в цените на картините. Независимо, че добрите платна си личат по името на автора, по техниката и дори рамката, пазарът като цяло у нас е слабо развит, особено в провинцията, казва Големанов. А поради икономическата ситуация през последните две години освен че не се развива, той се движи и надолу. Сега могат да минат и дни без никой да влезе в галерията.

През погледа на Поли Манева, управител на галерия „Артур“, чието откриване беше преди повече от половин година, пазарът на изкуство у нас е истинско предизвикателство. В изложбеното помещение на „Артур“ гостуват основно съвременни, действащи български художници, които разчитат на интерес предимно от онези, които познават работата им и сами ги търсят.

„По Великден бях в Страсбург, кризата очевидно че е дала отражение. Там е станала една компилация от стари майстори с антиквариат и съвременни художници. У нас някои автори се съобразяват с кризата и смъкват цените си. Има и такива обаче, които не отстъпват. Има и такива, които казват, че живопис или се подарява, или се продава много скъпо. Зависи от автора“, обяснява галеристката по повод цените на платната. Нашата галерия е млада и все още има по-скоро благотворителна роля, допълва тя.

„Хората на изкуството не са лесни по принцип, те са единствени, суетни, емоционални. Ако обаче човек прояви достатъчно такт и познания нещата се получават – тук не става с дилетантство. Особено преди откриване на изложба те са кълбо от нерви. Но ако човек се отнася коректно, получава същото отношение и работата върви“, обяснява Поли Манева на въпроса как се работи с хората на изкуството.

„Това, на което държа, е художникът сам да представи платната си. Не мога да продам нещо, което е донесено от трети човек, това не е пазар. Авторите сами пишат листата с цените, идват, разговарят с клиентите. А наше задължение е да рекламираме изложбата, да направим плакати, да популяризираме и продадем картините“.

Кризата, разбра се, натисна всички, но според мен нещата ще се оправят. В галерията влизат и много млади хора, и възрастни, които не са потенциални клиенти, но искат да разгледат. Това е хубаво, защото е важно особено младите хора да се избавят от пошлостта и да имат очи да оценят истинското изкуство, казва още галеристката.

Що се отнася до потенциалните купувачи - арт пазарът има една постоянна публика, на която художниците разчитат.

Определянето на цената на едно платно става на фона на европейския пазар, обяснява Манева. „Зависи колко изложби има един автор, колко е познат и как се търгува в Европа. На тази база той сам определя цената си на нашия пазар. Ето един Вадо например е много търсен в Швейцария. Не всеки у нас обаче може да си позволи да даде 700 евро за негова картина“.

На въпроса дали у нас има търсене на изкуство от чужди автори, Манева обяснява, че тези случаи се броят на пръсти. „Хората си обичат българското изкуство и си искат българските автори. И това е съвсем естествено – чуждите творби освен всичко останало са и много скъпи“.