А. Андреев: Горд съм, че съм българин, но бизнесът ми не може да се случи тук

Андре Андреев е млад, креативен, много позитивен и пълен с идеи дизайнер. Заминал отвъд океана едва на тринадесет години, той успява да превърне хобито си в професия и не крие, че от малък е рисувал и е мечтал да се занимава с това, което днес му носи известност. След завършването на Колежа по изкуства в Калифорния, той започва работа в MTV. След две години на упорита работа създава собствена дизайнерското студио Dress Code заедно с приятеля си Дан Ковърт, коeто привлича клиенти като NIKE, Adobe, Deloitte Touche, MTV. Въпреки успеха, който го преследва на два континента, Андре е изключително земен и отговаря с охота на въпорсите ни.

- Ти си едно от големите имена в областта на графичния дизайн, в световен мащаб. На всичкото отгоре си и доста млад. Как се чувстваш в тази светлина?

Честно казано не ми идва до главата заради всички нови и нови цели, които искаме да постигнем. Успехите идват с много труд и проблеми, за които не говорим често, защото хората обичат да виждат хубавата страна на нещата. А проблемите са от всякакъв характер - клиенти, които не искат да плащат, намиране на нови проекти и как да движим фирмата напред.

- От 13-годишен живееш в Америка. Как излязохте от България?

Майка ми спечели зелена карта преди 12 години и двамата емигрирахме в Сиатъл, нямаше какво да губим. След пет години имах вече двойно гражданство.

- Прочетох, че си вегетарианец.

Бях вегетарианец, но от няколко месеца вече ям месо. Бившeто ми гадже готвеше много добре, но откакто се разделихме, вече стана трудно да внимавам какво ям и да търся вегетарианска кухня. Преди, когато живеех в Сан Франциско, беше лесно да подбирам храната, но сега вече няма кой да готви.

- Имаш хубава фигура. Американският начин на хранене явно не важи за теб с хамбургери и пържени картофки?

В Ню Йорк навсякъде ходиш пеша, този град е много по-различен от цяла Америка, защото има ресторанти и магазини със здравословна храна. Има голям избор и добрият режим не е проблем, за разлика от средните щати.

- Хоби? Или работата ти е хоби?

Работата е част от живота ми. Когато работният ден свърши, не мога да превключа на вълна свободно време просто с щракване на пръстите. Мисля за проектите навсякъде, а иначе прекарвам свободното си време като ритам с приятели – запален съм по футбола, ходя на музеи, излизам с приятели.

- Как се виждаш на 40 години?

Надявам се да не работя толкова, колкото сега, фирмата да върви напред, да има други хора, които да помагат, а не да сме само с Дан, да я развием и да създадем име в дизайна.

- Как се чувстваш в България?

Най-интересното е, че докато съм в София и общувам с хора от бранша, усещам вниманието и интереса им, но като се върна при приятелите и семейството ми в махалата в Перник, настроението е същото като преди години – нищо не се е променило и това е най-приятното ми време тук.

- Би ли се върнал да живееш и работиш тук?

В близките години не го виждам. Горд съм, че съм българин, но не виждам как бизнесът ми ще се случи тук. Много българи постигат това, което са постигнали, защото са излезли от България, не мисля, че тук атмосферата и обстановката са подходящи, за да успееш.

- Америка наистина ли е страна на неограничените възможности?

В този смисъл, че работливите успяват, да. Ако наистина работиш и си трудолюбив, нещата стават, докато тук не става, поне не по такъв начин и не толкова бързо. Но в поколенията, които идват сега, повечето деца учат в чужбина, знаят повече езици, след като се върнат в България можещи, знаещи и натрупали повече опит, това ще подобри нещата тук.

- Къде живееш?

Имам апартамент в Бруклин, офисът ми е в Манхатън и придвижването ми е доста бързо с метрото. Придвижвам се и с колело понякога.

- Като човек на изкуството вероятно държиш на артистичната среда, в която живееш?

Сградата, в която се намира апартаментът ми, е доста стара - от 1880 година и всичко е по-ретро, макар и реновирано. По стената имам постери и снимки, не обичам да слагам мои неща в къщи – прекалено самохвално ми изглежда. Обзавеждам с дребни неща, които намирам в магазини втора употреба, и ги събирам, доста съм придирчив към вещите си, подбирам внимателно нещата, които да допълнят облика на къщата ми и си падам по ретро стила.

- Какъв си искал да станеш като малък?

Дизайнер, като този (сочи баща си).

- Значи си можел да рисуваш още тогава?

Абстракции, в 4-5 клас правех абстрактни картини, и ги продавах на баба ми, а парите събирах за маратонки. Най-много картини обаче е купил баща ми.

- Какво още искаш да постигнеш?

С мой приятел искаме да напишем и да продуцираме няколко късометражни филма от по 5-10 минути, това ни е интересно. Да започнем да правим музикални видеоклипове, да създадем име и да имаме повече работа, влекат ни проекти без комерсиален клиент, в които да правим нещата, както ние ги усещаме. Наскоро например написахме книга за пътя между студента и професионалиста и това е нещо, което направихме с наши пари, а сега я продаваме. Част от проектите ни беше и един документален филм.