Мъжете го бяха ескортирали повече от 40 километра, но на няколкостотин метра от финала го оставиха сам. Това трябваше да бъдат неговите 5 минути слава. И той трябва да бъде видим за всички. Елиуд Кипчоге изтича напред и пресече финалната линия, попадайки в прегръдките на жена си, а след това - на масите. Той грабна знамето на Кения и се затича към публиката, за да приеме аплодисментите. Това си е напълно нормално след такъв маратон. Само че Кипчоге победи нито един конкурент. Той избута границите на възможното и написа нова история. В събота сутринта във Виена кениецът стана първият човек в света, който пробяга маратон за по-малко от два часа. Предизвикателството Ineos 1:59 Challenge бе сполучливо: часовникът спря на 01:59:40. „Просто бягайте. Заедно можете да направите света красиво място“, каза той на финала, като говори за позитивността на спорта и за вдъхновението за хората. „No human is limited" - няма ограничения за никого, това е неговото послание. "Superhuman", свръхчовек, го нарече Джим Ратклиф, който финансира проекта със своята химическа компания Ineos. Той проследи състезанието в края на пистата под сянката на жълти кестени. И се наслаждаваше на очакванията за вестникарските заглавия, които със сигурност ще последват...
Американският лекар Майк Джойнер вече беше изчислил още през 1991 г., че е възможно маратон да се пробяга за под два часа. 01:57:58 теоретично би бил най-добрият резулатт, какъвто може да постигне идеален човек при идеални условия, един вид - лабораторни условия. Така че Ineos се опита да даде на Кипчоге тази рамка. Те избраха Виена, защото маршрутът е равен и защитен от дървета. Те смялах пистата и положиха нов асфалт, защото старият по 9,6-километровата отсечка изглеждаше твърде груб. Те избраха датата и часа, като се имаше предвид точната прогноза за времето. Не трябва да вали и да духа вятър, не трябва да е прекалено топло или прекалено студено. В крайна сметка в мъгливата есенна сутрин температурата беше девет градуса. А на цялата писта нямаше нито едно листо! Оптималните условия са при температури между 7 и 14 градуса по Целзий и влажност под 80%. Изчислени бяха и най-добрите климатични условия, макар да имаше известни изненади - времето бе по-влажно от очакваното, с мъгла и лек ръмеж, но това не успя да попречи на кениеца. Това все още ли е в човешките възможности? Във всеки случай това е далеч от онова, което е възможно само за един човек. Въпреки че разказът е фокусиран върху Кипчоге, зад него стоят учени, които планираха и коригираха бягането и целия процес в продължение на месеци. По време на подготовката, а също и тази събота постоянно се говореше за вдъхновение. Не се пише просто спортна история, става дума за нова ера. Дори се говори за „Кацането на луната на маратона!“. Кипчоге, твърдят, искал да вдъхнови новото поколение и въобще всички хора. Всеки може да постигне повече, отколкото вярва. Границите, казва той, не съществуват. Това е една история за герои, перфектно напасната с тихия бегач от кенийското село Капгатгат. Кипчоге вече спечели злато, сребро и бронз на Олимпиада. Той е световен шампион и световен рекордьор. Рекордът 34-годишният мъж постави в Берлин през 2018 г. - 02:01:39. Той спечели всичко, което може да се спечели. И така си постави нови цели. Например границата от два часа. В лицето на производителя на спортни стоки Nike бързо си намери партньор. Твърди се, че проектът Breaking2 е струвал 30 милиона долара на Nike. Нови обувки, три бегача и заключена писта от Формула 1. Кипчоге пропусна рекорда на италианската Монца през май 2017 г. - със само 26 секунди. Затова реши да направи нов опит и обувките бяха завързани за втори път. Във Виена Кипчоге беше единственият бегач, който пробяга цялото трасе. Пред и зад него седем други отклонявага вятъра. 41-те пейсмейкъри, които също бяха сред най-добрите в бранша, задаваха темпото в различни моменти от дистанцията - т.нар. пейсъри. Но техните имена не интересуваха никого. Специален автомобил водеше темпото с лазери пред кениеца и пейсърите. Преди всичко заради него опитът няма да бъде признат за световен рекорд. Кипчоге, в блестящо бяло, оставаше постоянно с осем или девет секунди под целевото време при непрекъснатите измервания. Специален лазер му показваше в зелено откъде да мине. Напитките идваха, когато Кипчоге си поискваше. Това не е класическо състезание по маратон. Световният рекорд не се зачита - както в Монца. Но не това беше въпросът. Твърди се, че компанията Ineos е инвестирала двуцифрена сума в милиони евро в проекта. Британската химическа компания е спонсор и на колоездаческия отбор Team Ineos, бившия Sky, който спечели Tour de France седем пъти от 2012 г. Компанията също така инвестира във футбола и ветроходството. Във Виена се включи и спортният производител Nike. Марките се надяват да натрупат имидж, какъвто обещават медалите и рекордите - но особено на герои, които напоследък липсват в атлетиката. Защото лицата и емоциите могат да се продават. А с това компаниите също така се разграничават и от конкуренцията в бизнеса. Особено когато кадрите от Виена се излъчват от 30 телевизионни оператора и YouTube по целия свят. Именно тези проекти извън нормата правят вестникарските заглавия. Въпреки това идеята за увеличаване на имиджа също може да бъде обърната. Това се илюстрира доста добре от примера на Oregon Project в Бивъртън, Портланд, стартиран от Nike през 2001 г. В Nike Campus беше създадена научната рамка, за да се извлече максимума, последните секунди от всеки бегач. Днес е ясно: Треньорът е надминал законовите и моралните рамки. Алберто Салазар, основателят, гуруто, главен треньор на проекта, получи забрана да упражнява професията си в продължение на четири години през миналата седмица - заради нарушаване на антидопинговите разпоредби. Преди това стана ясно, че и Nike е знаел за незаконните експерименти на треньора. Проектът сега ще бъде прекратен. В изявлението от петък обаче нямаше и помен от дистанциране. Напротив. „Решихме да прекратим проекта в Орегон, така че спортистите да могат да се съсредоточат върху нуждите си от тренировки и състезания", се казва в съобщението. Според Nike не е установено, че спортистите от проекта някога са „използвали инструменти за повишаване на производителността“. Общата ситуация обаче се била превърнала в "несправедлива тежест". Няма и дума за спортни измами или за осъждане на незаконни практики. Изглежда, че компанията иска да каже: проблемът не е в треньора, а в изобличителите, журналистите и скептиците, които го предизвикаха и изкараха наяве. Когато компаниите задават темпото в спорта, идеалите са относителни. Сега максималната печалба ще извлече една фирма. Взима това, което е възможно. Със справедливост и други ценности, дори приетите човешки граници, не могат да се правят продажби и да се трупа печалба. Преследването на суперлативите продължава. Орегон и маратонът под два часа са история. Следващият проект няма да чака дълго.По материали на Die Zeit, Handelsblatt и DPA.
07:13 | 13.09.22 г.