Крафт бирата срещу "конфекцията" на концерните

Нещо ново и различно – това обещават производителите на крафт бира (или занаятчийско пиво) в България, когато представят продукта си. Най-малките производители се опитват да предложат стилове, които не се срещат по щандовете на супермаркетите. „Ние започваме истинска революция“, твърди варненска пивоварна.

Каква е разликата? Според Кристиан Радев, търговски представител на малка пивоварна, крафт бирата се отличава с липсата на консерванти и пастьоризация, както и чисто стилово. 

„Повечето индустриални бири, включително и в България, са в стил чешки пилзен – светло пиво“, обяснява той. А крафт производителите могат да си позволят да експериментират и да се опитат да произведат ейлове, при които се комбинират различни вкусове и аромати. 

Тъй като бирата е акцизен продукт, според Кристиан Радев голямата пречка пред занаятчиите в сектора е, че нормативната рамка е твърде широка.  „В категорията „микро“ попадат предприятия с годишно производство до 20 млн. тона продукт. Това е недостижимо за който и да е крафт производител. Необходимо е да се прецизират рамките“, смята той.

Докато в България засега крафт пивоварите са малко, около 300 любители на това пиво са се обединили в Асоциация на домашните пивовари, обяснява Кристиан Радев, който е и председател на асоциацията.

В нея членуват любителите на хоби пивоварството. Една от целите на организацията е да се бори за обогатяването на стиловото разнообразие от бира в България, да развива и насърчава свободния обмен на идеи (и рецепти). Любителите обаче не произвеждат с търговски цели и не продават произведената от тях бира, а я консумират с приятели, уточнява той.

Крафт производството в България е два вида: т. нар. брю пъб – заведение, в което бирата се прави и продава на място, или микро пивоварни, които бутилират. Засега те са само две, а трета е напът да се регистрира, допълва Кристиан Радев. 

Той пояснява и откъде тръгва идеята –  по думите му крафт бирената революция започва в САЩ в края на 80-те години като контрапункт на индустриалното производство.

„В момента има над 2600 микропивоварни и огромно разнообразие и вкусове и стилове, които се изправят срещу индустрията и опитите на някои компании по света да излизат извън рамките на добрите практики, като добавят в пивото карамелен оцветител, глюкозо-фруктозен сироп или ГМО-царевичен грис, за да понижат себестойността“, посочва той.

Да си малък производител обаче си има и своите недостатъци – занятчиите могат да се конкурират по отношение на вкуса на бирата, но не и по отношение на цените, които са по-високи в сравнение с продукцията на големите производители. 

Затова малките производители се опитват да предложат продукта си в интернет, в заведения, които могат да си позволят експерименти с менюто или на фермерските пазари, където напоследък се прави опит фермери и преработватели да се срещат директно с клиентите си.