България продължава да е сред най-нещастните страни на Стария континент

България запазва мястото си сред най-нещастните страни в Европа макар леко да подобрява позицията си спрямо предишните години. Страната ни заема 85-о място в тазгодишния Световен доклад за щастието за 2022 г. на Мрежата на ООН за решения за устойчиво развитие, изкачвайки се три позиции нагоре в класацията спрямо миналата година.

Тази година отбелязва десетата годишнина от създаването на доклада, като тази година класацията се базира на данни, покриващи периода 2019-2021 г.

Според доклада България е сред десет страни, които бележат най-големи ръстове в средната оценка на щастието между периодите 2008-2012 г. и 2019-2021 г. Другите държави в тази десетка са Сърбия, Румъния, Унгария, Того, Бахрейн, Латвия, Бенин, Гвинея и Армения. През последните десет години Сърбия, България и Румъния са увеличили средно оценките си с 1,4 пункта по скалата от 0 до 10, или над 20%, спрямо нивата от периода 2008-2012 г.

Финландия заема първото място за най-щастлива страна в света за пета поредна година и то с оценка, която силно задминава останалите държави в класацията, пише Bloomberg.

Дания е на второ място, Исландия разменя позициите си с Швейцария, вече заемайки съответно трета и четвърта позиция, а Нидерландия оформя челната петорка. САЩ са на 16-о място, с три позиции нагоре спрямо 2021 г.

„Урокът от Световния доклад за щастието през годините е, че социалната подкрепа, щедростта един към друг и почтеността на правителството са съществено важни за благосъстоянието“, казва Джефри Сакс, директор на Центъра за устойчиво развитие в Колумбийския университет.

През последните 10 години най-големите спадове в оценките се наблюдават в Ливан, Венецуела и Афганистан. Авторите засичат средно дългосрочна умерена възходяща тенденция на стрес, безпокойство и тъга в повечето страни, както и „лек дългосрочен спад на радостта от живота“.

Докладът използва данни от световни проучвания, за да докладва как хората оценят собствения си живот в над 150 страни по света, като класацията се базира на тригодишна средна стойност. Ключовите променливи, които допринасят да се обясни оценката за живота на хората, включват брутен вътрешен продукт на глава на населението, продължителност на здравословния живот, щедрост, социална подкрепа, свобода да правиш житейски избори и възприятия за корупцията.

„Световните лидери трябва да внимават“, казва Сакс. „Политиките трябва да бъдат насочени, както великите мъдреци отдавна настояват, към благополучието на хората, а не към властта на управляващите“, посочва той.