Зимните олимпийски игри в Пекин приличат на много от всички настоящи дебати - независимо дали става дума за мерките за коронавируса, инфлацията или за последния филм за Джеймс Бонд: обществото изглежда разделено. Някои западни спортни журналисти смятат надпреварата в Китай за „извратени игри" заради сливането на комунизма и комерсиалното, докато други проследяват състезанията при отделните дисциплини с голямо удоволствие.
Сега един от тези спортове предизвиква и необичайно ожесточени спорове в рамките на самите игри: фигурното пързаляне. 15-годишната руска състезателка по фигурно пързаляне Камила Валиева беше уличена в употреба на допинг, но според решението на Международния съд по спорта въпреки това има право да участва в индивидуалното състезание. Тъй като не е навършила 16 години, съгласно правилата тя е под специална защита. Руснаците се радват, а американците се гневят, защото техните фигуристи са втори по резултатност - само че, според собствените им изявления, без допинг и помощни вещества.
Човек не може да се отърве от усещането, че Студената война продължава в Пекин - само че с други средства: Кънки вместо Калашников, пише и германският Der Spiegel. В случая с Валиева се твърди, че ако не ѝ бъде позволено да се състезава, това би причинило „непоправима вреда".
Но ако се вземат предвид случаи с други допинг нарушители като колоездача Ян Улрих (допингиран от испанския лекар Еуфемиано Фуентес) или лекоатлетката Марион Джоунс, смятана за най-бързата атлетка в света, но хваната с допинг, то не бива с лека ръка да се отхвърля възможността животът им наистина да излезе извън релси. 47-годишният Улрих отново и отново попадаше под медийните прожектори, тъй като под влиянието на наркотици се държеше наистина странно и призна, че получава помощ заради алкохолната си зависимост, а Джоунс опита втора кариера като баскетболистка - и се провали.