Българският професионален футбол е в криза, която е видима както на футболния терен – натрупване на слаби резултати на клубно и национално ниво и липса на български играчи във водещите първенства в Европа, така и в търговски план – ниска посещаемост на мачовете, финансови задължения и фалити на отбори, проблеми със собствеността във водещи клубове, липса на инвестиции в спортната база и неизползван потенциал за генериране на собствени средства чрез реклама, спонсорства и т. н. Това е един от изводите от доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ), изготвен с подкрепата на фондация „Фридрих Науман”.
В анализа са представени данни за лигите в Европа преди пандемията, които показват, че водещи са приходите от продажба на телевизионни права (36%), следвани от приходите от спонсори (22%). Това са и перата с ръст на приходите в навечерието на пандемията. Сериозен ръст се наблюдава и при приходите от УЕФА. Приходите от билети традиционно са в рамките на 14-15%, става ясно от презентацията на ИПИ.
Печалбите са концентрирани във водещите първенства – голяма част от печалбите на клубовете в Европа се реализират в Англия, Испания и Германия. И в трите страни има строги механизми за финансов контрол. Трите примера от топ 20 лигите, в които се наблюдава натрупване на загуби са Италия, Турция и Гърция. Видимо по-големите първенства в нашия регион трупат сериозни загуби през последните години. „Докато във водещите първенства в Европа клубовете са по-скоро на печалба, то в тези извън топ 20 повечето отбори са на загуба. Такъв е случаят и в България, където повечето отбори са в тъмно червено, тоест регистрират чувствителни загуби“, обясняват икономистите.
Реформата в българския футбол
Според тях реформата в българския футбол от последните години касае в по-голяма степен формата на първенството и донякъде спортната инфраструктура, но почти не засяга ключови търговски въпроси от управлението на клубовете и първенството. Множеството проблеми пред собствеността на водещите клубове в българското първенство през последните 10-15 години, натрупването на дългове и постоянна опасност от фалит на един или друг футболен отбор показват, че трябва да се търсят механизми за опазване на традицията и подобряване на финансовото здраве на клубовете. В Европа има примери за форми, при които се запазва в определена степен контролът на привържениците (членовете), но се освобождава комерсиалното управление на клуба – например правилото 50+1 в Германия.
Икономистите от ИПИ са на мнение, че в България е възможно да се търсят механизми за повече прозрачност и засилена роля на привържениците, включително и чрез гарантирано участие с право на глас в общото събрание. Допълнителна възможност е създаване на финансова комисия към Първа професионална лига (ПФЛ), която да гарантира прозрачност в собствеността и финансите на професионалните футболни отбори в страната, в т.ч. публикувайки годишен доклад, който обобщава финансовото състояние на отборите и дава справка за всеки един професионален клуб.
Време е да се търси и различен баланс в управлението на футбола, категорични са от ИПИ. „БФС трябва да има цялостна отговорност към футбола в България, докато Професионалната лига да поеме комерсиалното управление на Първа лига. Подобно деление би отворило възможност за по-силна позиция на клубовете по бизнес въпросите и по-изгоден договор за телевизионните права“, обясняват икономистите.
Балансът при телевизионните права
„Футболният сезон у нас започна и практически новият договор за телевизионните права влезе в сила. Договорът е за пет сезона (до 2026 г.), като клубовете, както беше обявено от Българският футболен съюз, ще разпределят по 6,5 млн. лв. на сезон“, посочват от ИПИ и припомнят, че договорът за телевизионните права в родния футбол е бил критикуван многократно, най-вече заради липсата на реална състезателна процедура и поставянето на клубовете пред свършен факт.
По-детайлен поглед към управлението на ТВ правата във футбола у нас показва много слабости, които ощетяват както футболните клубове, така и обществеността.
Според ИПИ открита състезателна процедура, която следва добрите практики в Европа, би била ключова за опазване интереса на клубовете и публиката. Вместо модел, при който федерацията притежава телевизионните права, следва те да са при спортните клубове, които да имат право да предоставят правата за реклама, за телевизионно- и радио разпространение на спортни състезания, организирани от тях, на съответните федерации или професионални лиги, при условия, договорени между съответните клубове. Колективното управление на телевизионните права изисква спазването на ясно разписани принципи: частично разделяне на правата, повече от един купувач, конкурентна процедура и търг, отворена опция за неизползваните права и паралелна експлоатация, надзор над състезателната процедура.
15:22 | 12.09.22 г.