Опаковането на Триумфалната арка от Кристо ще бъде представено през септември

Покойният художник от български произход Кристо, който почина миналата година на 84-годишна възраст, смяташе да опакова Триумфалната арка в Париж с 24 хил. кв. м плат през септември 2020 г., пише Bloomberg.

Плановете за временната арт творба, която официално се нарича „Триумфалната арка, опакована“, „бяха в много напреднала фаза, преди да бъдат отложени в резултат на пандемията“, казва Владимир Явашев. Той е племенник на художника и директор на проекта за инсталацията на Триумфалната арка. „Вече шиехме плата. Кристо винаги е искал да има много гънки, така че трябваше да удвоим необходимото количество плат, за да покрием арката“, допълва той.

Тъй като те вече са били наполовина готови със сребристо-синия полипропиленов плат, въпреки че проектът беше отложен за септември 2021 г., организаторите са решили да приключат с шиенето по-рано. Огромни топове от завършения материал стоят оттогава в склад. „Почти като при бутилките с шампанско на всеки няколко седмици трябваше да ги обръщаме. Не искаме тежестта на топовете да повредят плата“, разказва Явашев.

Скоро платът ще види бял свят. В понеделник организаторите потвърдиха, че проектът, чието бъдеще беше несигурно по време на дългите блокади и полицейски часове във Франция, действително ще бъде открит по план на 18 септември и ще остане 16 дни до 3 октомври.

„Това вероятно ще бъде едно от първите големи събития“ след пандемията, казва Явашев. „Това го прави вълнуващо. Хората са гладни за култура, за музеи, изложби и да разглеждат творби на изобразителното изкуство“, допълва той.

60-годишна подготовка

Кристо, който почина през май м. г., e бил вдъхновен за опакова Триумфалната арка в плат още в началото на 60-те години на миналия век. Въпреки че проектът e останал неосъществен, той, заедно със съпругата си и спътник в творческата работа Жан-Клод, успя да покаже няколко безспорно по-амбициозни проекта. Те опаковаха Пон Ньов в Париж с 41 800 кв. м плат през 1985 г., Райхстага в Берлин със 100 хил. кв. м плат през 1995 г., а през последните години създадоха и трикилометрови плаващи кейове на италианско езеро през 2016 г. Жан-Клод почина през 2009 г.

При всяка една от инсталациите планирането на бюрократичната координация, както и инсталирането и деинсталирането отнемаше години. Явашев казва, че Триумфалната арка не е по-различна.

Строителството не може да започне до 15 юли, деня след празненствата по повод Деня на бастилията, а проектът трябва да бъде деинсталиран навреме за Деня на примирието през ноември. „Времето е много малко. Затова ще работим по 24 часа на ден – три екипа по осемчасови смени, за 12-те седмици на строителството“, отбелязва Явашев.

Строителството включва стоманена арматура, която ще обгражда арката, „ще я сложим на покрива и корнизите, за да ги защитим и да изтъкнем основните пропорции на арката, както и да скрием по-бароковите ú детайли. Това ѝ придава по-чиста форма“, обяснява Явашев. Поставянето на плата по думите на Явашев „става сравнително бързо“, само за пет-шест дни, след като останалата част от основата е изградена. „Най-привлекателната част е когато развиваме плата и опаковаме арката“, допълва той.

Известен риск

Проектът, който е организиран в партньорство с Центъра за националните музеи с подкрепата на властите в Париж, ще струва около 14 млн. евро, като сумата ще бъде осигурена чрез приходите от продажби на творби на Кристо, отбелязва Явашев.

„Имаме няколко останали творби, които Кристо направи, преди да почине“, допълва той. Сред тях са описания на проекта за Триумфалната арка, както и по-ранни творби, които художникът е направил през десетилетията.

Организаторите ще продадат картините директно на колекционери, както и чрез частни продажби в Sotheby’s, разказва Явашев. Заради оставащите в сила полицейски часове във Франция и продължаващата несигурност около бъдещите блокади има известни опасения, че проектът може да не се състои.

Явашев казва от своя страна, че винаги е бил „убеден“, че проектът ще бъде реализиран. „Разбира се, това е риск. Но във всеки проект, който Кристо и Жан-Клод правеха, винаги имаше известен риск“, отбелязва той.