Въстанието на супербогатите

Потвърждението дойде малко след полунощ. Ако ренегатските мегаклубове се надяваха да избегнат бурята от контрамерки поради късното време, поне този план не проработи: фенове, политици, бивши играчи, националните асоциации, лигите, УЕФА -  всички критикуват проекта. Да, дори го осъждат.

„Дванадесет от водещите европейски футболни клубове се събраха днес, за да обявят съгласието си за създаване на нова надпревара: Суперлигата", се казва в изявлението. Можете да го прочетете на новия уебсайт thesuperleague.com, така че става ясно, че клубовете не са измислили всичко това вчера. Изречение, което в началото изглежда безобидно, но може да промени завинаги европейския футбол. Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Челси, Арсенал, Тотнъм, Ювентус, Милан, Интер, Реал Мадрид, ФК Барселона и Атлетико Мадрид искат да се отделят и да създадат собствена лига далеч от УЕФА.

Твърди се, че Байерн и Пари Сен Жермен са отказали участие, пише британският спортен портал The Athletic. Но вероятно ще се добавят още три клуба. Те представляват полето на 15-те учредители. Всяка година още пет отбора трябва да имат право да се класират. „Суперлигата обединява най-добрите клубове и най-добрите играчи в света. Тя гарантира напрежение и драма, каквито футболът никога не е виждал досега“, се казва в уебсайта. Колко вълнуващо може да е, когато едни и същи отбори винаги играят един срещу друг.

Най-вече, разбира се, става въпрос за парите. 15-те членове основатели трябва да могат да споделят 3,25 милиарда евро още в началото, т.е. 215 милиона евро на клуб. По-късно само като първоначален бонус ще има 100 милиона евро. За сравнение: победителите в настоящата Шампионска лига прибират около 130 милиона евро.

Въстанието на супербогатите, а скоро дори и на още по-богатите, се ръководи от трима мъже: Флорентино Перес, президент на Реал Мадрид, Андреа Аниели, председател на Ювентус Торино и Джоел Глейзър, председател на Манчестър Юнайтед. В техните изявления се твърди, че са искали да помогнат на футбола. Те използват дори пандемията за своя аргумент: „Сега е моментът да се вземат икономически устойчиви решения“.

Но това вероятно изглежда като истинска подигравка за клубове, които не принадлежат към елитния кръг и страдат особено от коронавируса, защото тяхната комбинация от приходи е по-зависима от зрителите, отколкото големите, клубове, където нито един милиардер от Русия, Абу Даби или САЩ не запушва дупки, клубове, които трябва да бъдат захранвани от т. наречени „плащания за солидарност“ от Суперлигата, пише в свой анализ Die Zeit.

Едно от последствията е предвидимо: неравенството в европейския футбол ще стане още по-голямо. И днес това е големият му проблем, някои дори казват, че е най-големият. 

Парите от Шампионската лига нарушават конкуренцията на няколко нива. По-малките лиги отдавна са изоставени, защото техните шампиони вече нямат фиксирано място, докато дори отборите на четвърто място от Англия, Испания или Германия се класират за Шампионската лига. Ако клуб от по-малка лига се класира, той получава по-малко пари за същата услуга, защото разпределението на бонусите на Шампионската лига се основава до голяма степен на минали успехи и привлекателността на вътрешното първенство. За последен път клуб извън големите пет лиги (Англия, Испания, Германия, Италия, Франция) спечели Шампионската лига преди 17 години, когато това стори ФК Порто.

Преди всичко обаче милионите в Шампионската лига превръщат надпреварата в националните първенства в скучна и предсказуема дейност. Асоциациите, които се възползват от парите, имат почти непостижимо предимство, което системата продължава да циментира. Тези, които имат много пари, са успешни, а тези, които са успешни, получават още повече пари. Положителен порочен кръг, ангелски кръг, ако щете. Този ефект често е дори по-важен за по-малките първенства, в които се генерират значително по-ниски приходи, коментира още Die Zeit.

И така в Бундеслигата има сериен шампион като ФК Байерн, който може да очаква с нетърпение своята девета поредна титла и може дори да се прозява, докато я печели. В България Лудогорец Разград скоро ще бъде десетият пореден шампион, в Австрия Ред Бул Залцбург – за осми път поред, Бате Борисов наскоро спечели първенството в Беларус за тринадесети пореден път. Динамо Загреб печели в Хърватия за единадесети път… и така нататък.

Суперлигата няма да намали нарастващата разлика. Напротив. Ефектът ще се засили още повече. От този момент нататък богатите остават изцяло самотни бегачи и ще споделят още по-високия приход сами. Още повече пари, разпределени на още по-малко клубове. Не е нужно да сте математик, за да разберете какво означава това. За тези, които са вътре. И особено за тези, които са извън надпреварата. Големите стават още по-големи, което автоматично кара малките да се свиват. В крайна сметка това прави мачовете още по-предсказуеми. Най-добрите клубове в повечето футболни държави вече печелят все повече мачове, получават повече точки и отбелязват повече голове. Давид успява все по-малко да печели срещу Голиат. Футболът губи един от най-големите си чарове.

Но не става дума само за парите. Форматът би нарушил фундаменталния принцип на спорта: че става дума за постижения. Всъщност всеки би трябвало да може да стигне до върха със собствени усилия. Ако не в спорта, тогава къде? Тази предпоставка вече е торпилирана от неравномерното разпределение на парите, което създава неравностойни стартови условия. Ако 15 от 20 клуба имат своето начално място, принципът на постижението фактически ще бъде премахнат. Арсенал, един от дванадесетте учредители на Суперлигата, е едва девети в Англия, което е по-скоро класиране в средата. Пропускливостта на лигите, влизането в по-горно първенство, изпадането, основен принцип на европейския футбол, ще бъде подкопана. Фактът, че един клуб може да спечели своето място в най-високата от всички лиги със собствени усилия – това ще остане в историята. 

УЕФА побърза да обяви в съвместно изявление в неделя с асоциациите и лигите от Англия, Испания и Италия какво мисли за Суперлигата: нищо. Тя пише за „циничен проект“. „Призоваваме всички любители на футбола, привърженици и политици да ни подкрепят в борбата срещу подобен проект. Продължаващият личен интерес на малцина отиде твърде далече". Възможно е никоя футболна асоциация да не е публикувала по-емоционално изявление. Френската лига 1 и Бундеслигата също разкритикуваха плановете. По същия начин реагира и ФИФА.

Заплашителният тон на измамените асоциации: всеки клуб, който участва в Суперлигата, ще бъде изхвърлен от националните първенства. Дори повече. Всеки играч, който участва там, вече няма да има право да играе за националния си отбор, така че ще трябва да се откаже от световните първенства. Въпроси, с които адвокатите биха могли да се заемат в средносрочен план. Британският премиер Борис Джонсън разкритикува плановете за Суперлигата, както и френският президент Еманюел Макрон. Европейският парламент също се включи.

Но все още не е ясно дали това е само ултимативен заплашителен жест. В понеделник УЕФА действително искаше да вземе решение за реформата на Шампионската лига. Европейската футболна асоциация винаги е заставала между интересите на големите, които трябва да поддържа щастливи, и малките, които не искат да бъдат изоставени. Как се разпределя балансът на силите, може да се види от факта, че почти всяка реформа от последните десетилетия е гарантирала на големите клубове повече начални места, повече мачове, а с това и повече пари. И почти всяка реформа беше предшествана от повече или по-малко слухове за сформиране на Суперлига извън УЕФА. Сценарият никога не се реализира, но никога не е бил толкова конкретен, колкото е сега.

Възможно е така или иначе духът вече да е напуснал бутилката. Ще има европейска Суперлига, браншът е съвсем сигурен в това. Въпросът е само кога - и как точно ще бъде проектиран. Ще се придържа ли към спортните закони, или само към тези на парите? Въвежда ли се, защото мнозинството от клубовете и асоциациите го искат, или защото малцинството се стреми само към собствено предимство? Предстои да видим. Но от всичко това е ясно, че губещият е един – футболът.