Присъединяването към редиците на най-богатия 1% от хората никога не е било лесно, но е особено трудно в Монако. Трябва да разполагате с почти 8 млн. долара, за да попаднете в тази група в средиземноморското княжество, където обитателите обикновено не плащат данъци върху доходите, сочи проучването Wealth Report на Knight Frank за 2021 г., цитирано от Bloomberg.
Швейцария и САЩ държат следващите най-високи входни нива, като за да се наредите сред най-богатия 1% там, се изисква състояние от съответно 5,1 млн. и 4,4 млн. долара. В Сингапур пък 2,9 млн. долара са достатъчни да преминете прага.
Проучването разкрива как пандемията е увеличила пропастта между богатите и бедните страни. Входното ниво за най-богатия 1% от Монако е почти 400 пъти по-голямо, отколкото в Кения, най-ниско класираната страна от общо 30 в проучването.
Световната банка изчислява, че 2 млн. души в тази африканска държава са изпаднали в бедност поради кризата с Covid-19. Междувременно 500-те най-богати хора в света добавиха 1,8 трлн. долара към състоянието си миналата година, според Bloomberg Billionaires Index.
САЩ водят в броя на свръхбогатите хора, въпреки че напоследък богатството в азиатско-тихоокеанските региони като Китай и Хонконг е нараснало стремително. Най-богатите милиардери в региона сега имат състояние на обща стойност 2,7 трлн. долара, показват данни, събрани от Bloomberg, или над 3 пъти повече от края на 2016 г.
Азиатско-Тихоокеанският регион се очаква да продължи да изпреварва глобалния растеж на свръхбогаташите от 2020 г. до 2025 г., като броят на хората с по над 30 млн. долара там аще нарасне с 33%, подкрепен от Индия и Индонезия.
Силен ръст се прогнозира и за Сингапур, въпреки че градът държава вече е център за много от богатите в света поради различни причини, вариращи от високия жизнен стандарт до строги правила за поверителност. Така например семейният офис на съоснователя на Google Сергей Брин създава клон в Сингапур, а британският милиардер Джеймс Дайсън вече е преместил семейната си инвестиционна фирма там.
Несъразмерните печалби на богатите и нарастващите разходи на правителствата, произтичащи от коронакризата, накараха някои държави да въведат или да проучат възможността за данъци върху богатството.
Над една трета от консултантите на богати лица, анкетирани за проучването на Knight Frank, посочват данъчните въпроси като основна грижа за своите клиенти. „Правителствата са похарчили много средства и сега сме в подобна ситуация като след финансовата криза, когато се засилваше усещането за въпроса: „Кой ще плати за всичко това?“, коментира Лиам Бейли, директор на отдела за глобални проучвания в компанията.
00:58 | 13.09.22 г.