Парите като фактор за пълноценен живот – преди и след кризата

„По-добре здрав и богат в мерцедес, отколкото беден и болен в москвич“. Доколко крилатата фраза от близкото ни минало е адекватна и днес? Могат ли парите и материалният статус да измерват доколко пълноценен е животът ни?

Допреди кризата категоричният отговор, който българите давахме на този въпрос, е „Да“, като парите са неизменно на първо място като група фактори. Това показват резултатите от проучването „Индекс на пълноценния живот“, изготвяно по поръчка на Лидл България през последните три години. Според проучването 7 са основните групи фактори, които допринасят за пълноценния живот на българина - здраве, почивка, отношения, пари, професия, образование и цели. Седемте категории реално групират 82 индивидуални фактора, като изследването разглежда тежестта както на категориите като цяло, така и на отделните фактори. На тази база се изчислява Индекс на пълноценния живот, който показва доколко качеството на живот на българина отговаря на неговите очаквания. Тази година заради епидемията изследването се провежда на два етапа – преди и по време на извънредното положение, а резултатите показват как кризата променя нагласите ни за пълноценен живот.

„Това, което всъщност е най-голямата промяна вследствие на епидемията, е, че парите бяха изместени по-назад от други групи фактори. Не защото стойността на значението им намаля – то на практика се запази непроменено. Просто хората осъзнаха, че истински ценните неща са други групи фактори. Кризата буквално изравни стойността на здравето, отношенията и образованието, позиционирайки ги по-напред от парите“, обяснява Росен Кутелов, управител на „Прогрес Консулт“.

Промени има и вътре в групата на парите. Още преди кризата, през януари 2020 г., парите за първи път, откакто се прави изследването, вече не са самоцел, свързана единствено с притежанието и статуса, а се възприемат много повече като средство за постигане на независимост. В предходните години факторът „Да съм финансово независим“ заемаше между девето и единадесето място, а сега рязко се изкачва на пета позиция. Тази нагласа има отношение и към значителния скок на тежестта на фактора „Да се чувствам свободен“, който от 20-то място през последните две години, рязко се изкачва на 10-та позиция през януари 2020 г.

Анализът на тези нагласи дават основание за оптимизъм, според г-н Кутелов: „Аз съм оптимист по отношение на нас българите и смятам, че погрешно сме свикнали да мислим за себе си негативно, докато в действителност сме много по-многопластови и задълбочени и духовните ценности за нас имат превес над материалните“.

Резултатите ясно показват, че по време на кризата парите изпадат по-надолу в класацията, дори в момент, в който много хора остават без работа или в несигурно финансово положение. И причината затова според социолозите е, че все повече неща започват да представляват смисъл в живота ни. По време на извънредното положение не сме се затворили в себе си, а сме използвали времето да се задълбочим в истински важните и значими неща като отношенията с близките. Интересно е, че за големия процент от хора – 67%, затварянето в къщи не е довело до промяна в отношенията ни, но ни е накарало да ги оценим, такива каквото са и да ги поставим на по-високо място от парите. И то в ситуация, в която парите на много от нас не достигат.

„Оптимистична тенденция е, че плавно и методично, индексът на пълноценния живот на българина нараства. С всяка година, откакто правим проучването, самочувствието и самоусещането ни се покачват и ние живеем по-добре със себе си. Интересното на Индекса на пълноценния живот е, че той не се интересува толкова от абсолютните стойности, а от съотношението помежду им, тоест не е важно дали искаш много или малко, а дали покриваш това, което искаш“, допълва г-н Кутелов.

Така че явно решението на дилемата между мерцедес и москвич е в полза на семейния автомобил, независимо от марката.