Станимир Кронев се катери по кривите калдаръмени сокаци, покрай колоритните къщи на богати търговци от XIX век и мрънка: „Твърде много кирилица, кой гост ще разбере това“?
30-годишният журналист от известно време живее в чужбина и смята, че България може да бъде малко по-западна. Особено в родния му град Пловдив и то в тази година, в която за първи път български град носи титлата „Европейска столица на културата“. Пет години подготовка, докато Пловдив получи титлата. Още пет години работа преди градът да може да се представи така, както го прави днес.
Липите ухаят, тук-там смокиново дърво си пробива път между старите стени към улицата. Кронев е строг към родния си град. Местните хора са си такива. Но гостите ще открият веднага красотата на града - и без кирилица и български език. Просто трябва да гледаш и да вървиш. На едно от шестте тепета. Или към римския театър, който е съвсем естествено използван за концерти. През извиващия се нагоре стар град. Някои от къщите са украсени с орнаменти в османски стил, но във вътрешността си са декорирани предимно в западноевропейски стил. Да се влюбиш в Пловдив е лесно. Маркетинговият лозунг на града "I am in pLOVEdiv" не изглежда глупав или превзет дори и след първата разходка, а по-скоро – напълно правдив, пише в свой репортаж за града германският Süddeutsche Zeitung.
Пловдив, вторият по големина град в България след столицата София, се намира на юг от центъра на седеммилионната страна, до река Марица. Брегът на реката ще бъде сцена на фестивал на 3 и 4 август. На юг от града са Родопите, на север - Стара планина. Този район е бил обитаван още преди 8000 години. Траките са били тук, римляните, гърците. Пловдив разбира себе си - дори повече от цялата страна - като едно общество на разнообразието. Такова, в което от векове мюсюлмани, арменци, евреи, гърци и роми съжителстват мирно заедно с българското православно мнозинство.
Въпросът дали ислямът принадлежи към Европа, или не, е малко безсмислен. Много убедителен отговор има в центъра на Пловдив - добре посещаваната Джумая джамия от XV век. Построена е върху руините на катедрала, която от своя страна е в близост до останките от римски стадион. Днес той е частично разкрит, а на 22 юли Балканският младежки симфоничен оркестър Progressive ще свири там - с млади хора от цяла Южна Европа.
„Заедно“ е мотото на столицата на културата. Но не непременно всички местни жители. Ромите са едва забележими в центъра на града, освен по уличните почистващи машини. Те живеят в своите си гета. „Да се учим от Столипиново" е името на проект на двама германци, посветен на квартала и неговите хора, който ще бъде представен през юли. Той трябва да създаде връзка между паралелните общества.
Пловдив е град в подем, кандидатурата за столица на културата има своя дан за това. Безработицата е 3,4%. Районът на ромите не е включен в статистиката. Там 90% са безработни. В резултат на това не всички са доволни от посоката, в която се движи този възход. Той не приема всички и е прекалено ориентиран към печалбата, критикува журналистът Кронев. И иска обратно „духа от преди пет години".
Сега той пристигна в района на Капана. Районът, който от векове принадлежи на занаятчии, бе сив и разрушен допреди десет години и бе използван най-много като място за паркиране. Тогава дойде кандидатурата за столица на културата. Някои ангажирани убедиха града да се задейства като наемодател. Общината нае част от приземните етажи на частните собственици и ги предоставя за една година безплатно, а след това на нисък наем на занаятчии, собственици на галерии, рекламни агенти, които трябва да кандидатстват за това право.
Междувременно собствениците на жилища осъзнаха, че могат да печелят пари с имотите си. И също го правят. Първите галерии се изнасят, барове и магазини. Кронев е разочарован от тази тенденция. Понякога европеизирането е твърде бързо, казва той. Тридневен уличен фестивал тъкмо приключва. Пристига организаторът Никола Сивков, приятел на Кронев. „Стана твърде комерсиално", казва той със съжаление. Той бе един от първите в района със своя магазин за дизайнерски тениски. Въпреки това успехът на Капана е безспорен. Оживеният квартал допринася съществено за популярността на Пловдив.
България се бори за това младите хора да останат тук или да се завърнат у дома. Пловдив, според жителите, се справя по-добре от другите места в страната. Защото Пловдив е „айляк", спокоен. Пловдив има своя начин на живот. На Ася Владимирова това ѝ липсва в София. Преди две години тя напуска работата си в международна адвокатска кантора и се връща в родния си град.
В Капана тя отваря бар, но не само. Донесе на града си танца суинг. Нежната, тъмнокоса жена обича стила на двадесетте години, напитките в бара са вдъхновени от времената на забраната на алхохола. Всеки четвъртък е танцова вечер. Създала е и училище по танци. Вторият фестивал Swing Dance ще се проведе през октомври - и целият град ще се превърне в сцена. Владимирова разказва за атмосферата на града, за това, което е възможно тук. „Този квартал се събуди през последните години, хората идват от София, за да излязат на разходка тук".
Излизането, занаятите и мисията се свързват и с Елизабет Портева в нейния винен бар De Gusto през две улици. 29-годишната винопроизводителка е израснала със семейния бизнес Bendida и учи в Пловдив. Винарските изби са извън града. Произвеждат се само вина от българско грозде. Мавруд и рубин за червени вина и розе, врачански мискет за белите.
„Първоначално хората бяха разочаровани, ако нямах Sauvignon Blanc или Merlot“, казва тя. „Трябваше да ги убедя, че нашите сортове са добри“. Портева иска да спаси старите сортове. Някои лозари вече са премахнали масивите с българските сортове, за да отглеждат по-известните вина. Портева ги убеждава в обратното.
Винарката замахва с нефилтрирано бяло вино в чашата. То мирише на цветя, на плодове, на ранния летен следобед на село. Виното има вкус, какъвто е мирисът му. Елизабет казва: „Това вино ви говори“.
Вина, камъни, стени, колони, мозайки - целият град говори. Загрижеността на Кронев за неразбираемите табели изглежда напълно неоправдана. В Пловдив не можете дори да отидете дори до H&M, без да се натъкнете на останка от римския стадион.
Затова и Стефан Стоянов е изключително горд от този град. Той е заместник-кмет, така че вероятно към длъжностната характеристика принадлежи и задължението му да се гордее. Но той също така разпознава потенциала на града и се опитва да го използва. Пловдив, който винаги е бил важно място за търговията и панаирите, се превърна в място за IT компании. Тук са и автомобилни доставчици, и производители на велосипеди, а икономическият растеж е огромен. Служители компаниите търсят сред 40 000 студенти от различните колежи в града.
Стоянов се обгражда в кабинета си с творби на пловдивски художници. Градът е известен и с това.
„Не“, казва той. „Не всичко е приключило навреме“.
Художествената галерия вероятно ще бъде отворена чак през есента. Между главната централна поща и парка, където са открити няколко римски съкровища - останки от форум, има огромна строителна площадка.
От тази гледна точка обаче Пловдив няма да е завършен. Всеки, който копае тук и в по-широкия район, може да очаква да намери могила от траките или вила на римляните. Златните съкровища на траките, събрани и докарани от музеите на цялата страна в Пловдивския археологически музей, за да се отпразнува годината на културната столица, са били открити от селяните в техните полета през двадесетте години.
Пътят към титлата не бе лесен. Мариана Чолакова, философ и почетен консул на Германия в България, минава по него от самото начало. Тя стартира с малка група от всеотдайни граждани. Някои са смятали, че накрая някой кмет ще реши кой ще получи титлата, а София ще спечели. Но в крайна сметка жури на ЕС в отдалечен Брюксел решава тези неща.
Трябваше да събарям цели стени, казва Чолакова в малкия си офис между стария град и джамията – с федералния орел над вратата. След това обаче, в деня преди пристигането на делегацията на ЕС, тя е отишла в квартал Столипиново и е видяла как две момчета строят стена около мястото - за защита. „В противен случай столовете щяха да бъдат откраднати", казали те. Чолакова приема това с чувство на хумор и построява сцената си току преди речта си - пред посетителите от Брюксел.
Кандидатурата събра не само малцинствата в града, но и българите и Западна Европа.
„Никой не мислеше, че можем да го направим", казва Чолакова.
Страната е обзета от дълбоко вкоренена корупция, обвинявана във връзка с мафиоти политици, тежка бюрокрация, изселване на млади и образовани, бедност и малка свобода на пресата. Дори поколението на тези на възраст между 30 и 40 години, като кмета Стоянов и журналиста Кронев, не се уморява да подчертава, че страната е преживяла 45 години затвор – по време на комунизма. Нужно е време, за да се преодолее всичко това. Но Чолакова е уверена в положителното развитие.
„Придобихме самочувствие, когато кандидатствахме за столица на културата". Но най-вече", казва тя на сбогом, "хората се научиха „че могат да направят разликата, ако се ангажират".
08:40 | 14.09.22 г.